Отидох на тази конференция на страните с усещането за неотложност и с мисълта, че времето ни е преброено. 27-ата конференция на страните (COP 27) беше решаваща, на нея трябваше да се премине от амбициозни планове към действия, да бъде конференцията на изпълнението.

Реалността неумолимо ни припомня ден след ден глобалното затопляне и ни изправя пред собственото ни бездействие по отношение на климата.

Израз на липсата на пълноценно международно сътрудничество през последните години беше отсъствието на политическа воля, например по отношение на създаването на подходящ фонд за загубите и щетите. Именно за това настояват от години най-уязвимите и засегнатите страни.

Тази цел най-накрая беше определена по време на настоящата конференция, дори и да не знаем още точно как ще бъде изпълнена.

След дълги и сложни дебати COP 27 изготви работна програма за справедливия преход, основана на социалния диалог и социалната закрила. За такъв именно подход винаги са настоявали синдикалните организации и Европейският икономически и социален комитет.

Следва да припомним обаче, че справедливост в областта на климата без права на човека не би била възможна, а правата на труд са права на човека. В Шарм Ел-Шейх много се говори за правата. Гражданското общество, големите организации, синдикатите и някои правителства осъдиха липсата на права на човека в Египет.

Следва също да помислим за самото функциониране на конференциите на страните, дори на самата международна политика в областта на климата: трябва ли да има реформа, не трябва ли да се слуша повече гражданското общество, социалните партньори, младите хора и жените, не трябва ли да участват по-активно във вземането на решения?

Що се отнася до общия резултат от конференцията, следва да отбележим, че на него със сигурност му липсва амбиция, предвид огромния мащаб на извънредната ситуация в областта на климата. С недоумение присъствахме на обсъждания на въпроси, които считахме за „даденост“, а именно целта за 1,5°C, бързо намаляване на използването на изкопаеми горива и др. без да говорим за финансирането.

В заключение, съвсем очевидно е, че мъжете продължават да доминират преговорите в областта на климата, първо, защото са повече и второ, защото са на водещи позиции. Участието на жените в процеса на вземане на решения в областта на климата е от съществено значение. Тяхното отсъствие задълбочава неравенствата и е пречка за по-пълноценния им във формулирането и прилагането на политиките в областта на климата.

Часовникът тиктака, а COP 27 ни показа, че въпреки постигнатия напредък, все още ни предстои много работа.

Исабел Каньо Агилар,

заместник-председател на Обсерваторията на устойчивото развитие