Джулия Барбучи, заместник-председател на ЕИСК по въпросите на бюджета

В момента преживяваме невиждана в европейската и световна история здравна криза: тя засяга сериозно човечеството по всички краища на земното кълбо, кара ни да се изправим пред преходната природа на нашия човешки живот. Бяхме атакувани от микроскопичен организъм и въпреки че все още не сме в състояние да го победим, ние ще го направим.

За първи път в хилядолетната си история човечеството е принудено да извършва много човешки и социални дейности без физически контакт, без да се намира на едно и също място, без преки човешки взаимоотношения. Трябваше да се научим да живеем „виртуално“ — нещо, което ще доведе до дълбока, антропологична промяна на начина ни на живот като хора. Светът се променя и следователно ние също трябва да се променим: трябва да се научим да използваме цифровите инструменти, за да участваме във видеоконферентни срещи, трябва да се научим да общуваме по различен начин, без да се виждаме физически помежду си или да спазваме физическа дистанция, когато правим това; мобилността също се променя и ние опитваме нови начини за придвижване, като например тротинетките.
Това са само няколко примера за това как промяната стана важна част от нашия живот.

Предизвикателството пред нашето поколение е да се справим с тази ситуация и да намерим решения.

Но независимо от всичко ние сме човешки същества и можем да се адаптираме. Знам е, че това е само интервал в нашата дълга история и че рано или късно ще можем да се върнем към първоначалната ни природа на социални животни.

В известен смисъл дистанционното провеждане на учредителната пленарна сесия на ЕИСК, в началото на новия му мандат, породи тъжно чувство, което вероятно се споделя от мнозина. Без да имаме възможност да се срещнем лично и да се запознаем с новите членове, да изпием чаша кафе заедно по време на паузата или чаша вино след дълъг работен ден, това просто не е същото. Това всъщност са важни моменти и социални взаимодействия в нашия професионален живот, жизненоважни за взаимното ни опознаване и обмена на мнения с колегите, с които трябва да преговаряме и да постигнем консенсус в процеса на изготвяне на нашите становища.

Наясно сме, че трябва да отложим тези дейности за известно време, но рано или късно отново ще бъдем човешки същества в пълния смисъл на думата.