От почти 500 милиона души, живеещи в ЕС, около половината са жени. Според проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 2014 г. около една трета от жените в ЕС са били подложени на насилие в някакъв момент от живота си само защото са жени.

Тук говорим за епидемия от насилие спрямо жените: насилие в техните взаимоотношения, в семейството, на работното място, по улиците и т.н. Става въпрос за форма на тероризъм спрямо жените, който взима хиляди жертви всяка година, с жени, които са убивани, наранявани, малтретирани, унижавани, изнасилвани, нападани, нагрубявани, обиждани, заплашвани и т.н.

Насилието спрямо жените следователно е въпрос, свързан с правата на човека, т.е. нарушаване на правата на човека поради простия факт, че те са жени: правото на физическа и психическа неприкосновеност, правото на сигурност, правото на недискриминация, правото на неприкосновеност на личния живот и др.

Ето защо отговорност на властите на държавите членки и на институциите на ЕС е да гарантират човешките права на жените: предложението за директива, представено от Комисията на 8 март — международния ден на жената — е от съществено значение и е спешно необходимо да се предприемат първите стъпки.

ЕИСК приветства новаторската нормативна уредба, каквато е Директивата относно борбата с насилието над жени от междусекторна перспектива. Тази директива е силно очаквана от обществото.

Освен това, имайки предвид обхватът и разпространението на различните форми на насилие, на които са подлагани жените, е необходимо политиките за борба с насилието да не бъдат неутрални, а по-скоро изготвени с ясна и категорична перспектива на равенство между половете, формулирана по начин, който улеснява разбирането за тяхната необходимост и ефективност.

Необходимо е да се проведе дебат относно насилието срещу жените в ЕС, да се разработят механизми за дефиниране на поведение, което може да бъде преследвано, като например насилие, и да се установят наказания и утежняващи го обстоятелства. Въпреки това е необходимо също така да бъдат въведени процедури за защита на жертвите и за гарантиране на безопасен и сигурен достъп до съдебни производства, както и да се осигурят механизми за подкрепа и интеграция на жертвите.

ЕИСК предлага да бъдат предвидени конкретни мерки като част от социалния диалог и колективното договаряне, за да се гарантира запазването на заетостта на жертвите на насилие спрямо жени и интегрирането на жертвите на такова насилие на пазара на труда.

В същото време всички знаем, че социалните проблеми не могат да бъдат разрешени само чрез съдилищата, че наказанието не следва да бъде единственото средство и че поради това следва да се въведат мултидисциплинарни политики за образование и повишаване на осведомеността: би трябвало да използваме образованието и културата, за да предотвратим появата на насилници, като предоставяме образование в условия на равенство и зачитане на многообразието.

Като се има предвид ролята на образованието във формирането на свързаните с пола роли и стереотипи, неговата превантивна роля би следвало да намери отражение, по-специално посредством всеобхватно образование по въпросите, свързани с пола, във всички етапи на образованието, и би трябвало в институционалното сътрудничество да бъде включено изрично участието на образователната общност, организациите на гражданското общество (особено женските сдружения), социалните партньори и засегнатите общности.

Накрая, ЕИСК изразява своята дълбока загриженост от дейността на крайната десница, която си е поставила за цел да се бори с предложенията за равенство между мъжете и жените, и по-специално от системното отричане на структурното насилие над жени — насилието, на което те са подлагани поради простия факт, че са жени. Това отричане не само застрашава съвместното съществуване в условия на равенство, но и представлява атака срещу ценностите и принципите, установени в член 2 от ДЕС.