На 10 март заседанието на Съвместния консултативен комитет „ЕС — Сърбия“ в Брюксел се проведе в странна и тежка атмосфера. След края му всички побързаха да си тръгнат. Аз се прибрах у нас знаейки, че Европа върви към големи сътресения и с усещането, че това ще е моят последен полет за дълго време напред. В Унгария през този период сред населението преобладаваха най-вече несигурността и неверието. За много унгарци сериозността на положението стана очевидна, когато правителството обяви отмяната на честванията, предвидени за националния ни празник на 15 март.

Подобно на много други европейски държави Унгария затвори границите си и прие редица ограничителни мерки. Образованието беше прехвърлено онлайн, тези, които можеха да изберат работата от разстояние, го направиха, а на улиците и местата, които обикновено са много оживени се възцари тишината. Въпреки че извънредното положение беше обявено бързо, свободното движение в страната не беше ограничено напълно. Обществените пространства не бяха изцяло опразнени и не беше взето решение за строга забрана за напускане на домовете. Така например, при нас, любимото ни магазинче за сладолед, на ъгъла на улицата, остана непрекъснато отворено, за голямо щастие на децата ми.

Тези източници на утешение бяха от толкова съществено значение за нашите малки герои по време на карантината! На своето равнище и в рамките на възможностите си, децата допринесоха за ефективната защита на нашето семейство. Затворени между четири стени те се опитваха да играят спокойно, отказаха се да празнуват рождения си рожден ден и стояха седнали пред екрана часове наред (като се има предвид, че преди това непрекъснато им повтаряхме да не прекарват там толкова време). Освен децата, възрастните хора също до голяма степен бяха осъдени на изолация. На редица места местните власти и организациите на гражданското общество се организираха добре, за да могат да предложат помощ на затворените по домовете си хора. В много случаи обаче това трябваше да вършат членовете на семейството.

За самата мен, поуката, която извлякох от последните седмици е нарасналата важност на ролята на семейството и роднинските връзки в този тип положение на криза. Ясно пролича, че семействата имат способността да укрепват имунната система на обществото, но също така разбрахме колко уязвими са те и каква нужда от помощ имат. В това отношение важна роля играят организациите на гражданското общество. В нашето сдружение също така беше интересно да констатираме до каква степен, извън формите на практическа помощ (като даренията, логистичната подкрепа или помощта за училищните уроци) се усети необходимостта от помощ по отношение на психичното здраве.