От Мария Николопулу, член на група „Работници“ на ЕИСК

Има ли смисъл в наши дни да отбелязваме 8 март като Международен ден на жената? Изминаха повече от 110 години, откакто Клара Цеткин предложи да се учреди Ден на работещите жени, и повече от 40 години, откакто ООН обяви датата за Международен ден за правата на жените и международния мир. През последния век обществата еволюираха.

Жените могат да гласуват, имат собствени паспорти, учат, стават министър-председатели, летят до Луната, решават дали и кога да се омъжат и/или да имат деца; жените и мъжете са равни пред закона. Какъв е смисълът тогава? Смисълът е, че макар и на повърхността всичко да изглежда наред, все още има съществени социални, културни и правни пречки, които не позволяват на жените да просперират.

За съжаление някои хора не могат да видят потенциала на жените и блокират достъпа им до някои работни места или високопоставени длъжности. Затова искаме да работим заедно по изпълнението на цел № 5 относно равенството между половете от целите за устойчиво развитие.

Разочароващо е, че жените все още поемат по-голямата част от грижите за семейството и домакинската работа, макар и да работят наравно с партньорите си. Затова се борихме за Директива относно равновесието между професионалния и личния живот.

Абсурдно е, че жените печелят по-малко от мъжете за същата работа. Затова приветстваме идеята за Директива на ЕС за прозрачност на заплащането.

Неетично е, че — макар и да признахме по време на пандемията от COVID-19, че някои от най-важните задачи, като чистене и грижи за възрастните, се вършат от жени, много от които мигрантки без документи — те все още получават мизерно заплащане и понякога работят при нехуманни условия. Затова се нуждаем от Директива на ЕС относно адекватните минимални работни заплати, а държавите трябва да ратифицират Конвенция C 189 на МОТ за защита на домашните работници.

Неприемливо е някои жени да бъдат принуждавани „да си плащат“, за да получат повишение в службата, или да бъдат нагрубявани, защото някой има нужда да изпусне парата. Затова сега повече от всякога е спешно необходимо държавите да ратифицират Конвенция C190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда.

Възмутително е, че всеки ден жени стават жертви на убийства и изнасилвания, и че има хора, които оправдават това с аргументи като „търсила си го е“ или „какво ли е направила, за да го предизвика“. Затова трябва да се борим за въвеждане на стабилно образование по въпросите на равенството и уважението за момчетата и момичетата, за добре функциониращи съдебни системи и за социални схеми в подкрепа на жените — жертви на домашно насилие.

Все още е важно феминистките и феминистите да оказват противодействие, да се застъпват и да настояват за промени в политиките и културата, за да постигнем действително равни възможности за всички. Докато не дойде моментът, в който ще честваме Международния ден на равенството между половете, нека продължим да честваме Международния ден на жената.