От 2008 г. насам преживяхме няколко поредни кризи — явление, известно като „множествена криза“. Много хора се питат какво се задава на хоризонта, което показва нарастването на страха и несигурността. Вярно е, че повечето кризи се внасят отвън. Но все пак... Съюзът преодоля всички тези опасни препятствия, които на моменти застрашиха самото му съществуване. С това се справяме добре, но сме изправени и пред редица положителни предизвикателства. И с тях ли се справяме толкова добре?
Когато виждам как Съюзът използва Фонда за възстановяване, предназначен за борба със социалното и икономическото въздействие на пандемията, за да ускори екологичния и цифровия преход, се изпълвам с надежда! Ние съчетаваме управлението на кризата с дългосрочна визия, а това в днешно време е най-трудното постижение в политиката, която се характеризира с краткосрочно мислене и действия.
Постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. е жизненоважно за нашето оцеляване, но би следвало да ни помогне и да запазим конкурентоспособността на нашата икономика. Не трябва да правим същите грешки, които направихме с цифровата революция. Там почти изпуснахме влака.
Една реална политика в областта на климата би ни помогнала да постигнем и друга основна цел: стратегическа автономност на Съюза или някаква форма на европейски суверенитет. Политиката в областта на климата ще ни позволи да намалим и избягваме вноса на изкопаеми горива като руския газ. Зеленият пакт ще помогне за решаването на климатичните и икономическите проблеми и ще направи ЕС по-автономен. Нито един от тези аспекти не е изолиран: всички те са взаимозависими.
Аз бих отишъл още по-далеч. Ако Съюзът иска да играе геополитическа роля, той трябва да бъде конкурентоспособен, тъй като икономиката определя баланса на световните сили. Затова екологичният и цифровият преход са толкова важни. Затова трябва да продължим да говорим с един глас по въпросите на търговията, както направихме с Брексит, с поредицата споразумения за свободна търговия, които сключихме, като например това с Япония, и с Китай в областта на инвестициите. Дори по време на ерата на Тръмп председателят на Комисията успя да избегне търговска война, защото бяхме единни. Геополитически можем да бъдем от значение само ако намалим значително зависимостта си от другите играчи на световната сцена в много области: цифровите технологии, енергетиката, миграцията, финансовите услуги (това включва намаляване на зависимостта от Лондонското сити и щатския долар), храните, общественото здраве и др. Можем да направим това само ако обединим силите си на промишлено равнище. Размерът има значение. Мащабът има значение. Постигаме напредък във всички тези области, но понякога той е твърде бавен. Трябва да мислим по-стратегически, не толкова наивно и по-европейски.
Надявам се, че Конференцията за бъдещето на Европа ще постави акцент и върху вътрешните ни предизвикателства. Живеем в нов свят от технологична, демографска, икономическа, екологична и геополитическа гледна точка. Всичко това се случва по-бързо, отколкото мислехме или се опасявахме. Всички проблеми вече са спешни.
В рамките на Съюза трябва да положим усилия да запазим или възстановим социалната и политическата стабилност. Пандемията създаде нови неравенства и изостри старите. Нараства разделението между по-образовани и по-малко образовани на пазара на труда и има риск някои групи да се почувстват изоставени, особено сега, когато цифровата революция изглежда е започнала. Фондът за възстановяване и съвместното закупуване на ваксини показват, че има европейска солидарност. На национално равнище също трябва да се положат много усилия за подобряване на социалното сближаване. Пандемията доведе до фрапиращо нарастване на броя на бедните хора, а крайната бедност в световен мащаб започна да расте след десетилетия на спад. Социалното сближаване с право се цени толкова високо от Европейския икономически и социален комитет. В политически план в редица държави бяха предприети действия, които подкопават принципите на правовата държава и свободата на словото и на медиите, а оттам — и на самите избори. Това предизвика реакция.
Определено не ни липсват предизвикателства, затова трябва да се уверим, че имаме готовността, волята и способността да се справим с тях заедно. Не е време за апокалиптични прогнози, а за хора, правителства и организации, които отправят послания на надежда.
Херман ван Ромпьой, председател на Центъра за европейска политика