Въпреки промяната в професионалните рискове, предизвикана от цифровизацията на труда, която доведе до рязко увеличаване на стреса и до патологии, предизвикани от професионално изчерпване или до ергономични наранявания, както и до лек спад в броя на трудовите злополуки, социалният диалог продължава да бъде от основно значение за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ), посочи Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) в становището си „Социалният диалог като инструмент за здравословни и безопасни условия на труд“.

„Мерките в областта на ЗБУТ, изпълнявани посредством социалния диалог, не само допринасят положително за здравето на работниците, но и могат да подобрят рентабилността на предприятията и да намалят разходите за лечение и отсъствията от работа. Разходите за обществото, свързани с нараняванията и заболяванията на работното място се оценяват на 476 млрд. евро, или 3,3 % от БВП на ЕС“, заяви докладчикът по становището Франка Салис-Мадиние.

При това, качеството на социалния диалог е различно в различните държави членки, което понякога прави прилагането на самостоятелни споразумения, сключени от социалните партньори в областта на ЗБУТ, неравномерно в рамките на ЕС.

Според ЕИСК европейският социален диалог би трябвало да бъде засилен, за да се гарантира еднаква защита на всички работници в ЕС.  
По тази причина Европейската Комисия би трябвало да установи ясни критерии за да се гарантира, че споразуменията, подписани от социалните партньори се прилагат във всички държави членки, по-специално с оглед на решението на Съда на ЕС, съгласно което Комисията не е длъжна да предприема действия по исканията на социалните партньори за изпълнение на споразуменията.

В допълнение към продуктивния социален диалог, обаче, определянето на общите насоки за ЗБУТ изисква силна регулаторна рамка. Споразуменията, водещи до директиви на Съвета, по искане на двете подписали страни, изглеждат по-ефективни, тъй като осигуряват конкретни планове за действие в държавите членки.
За тази цел ЕИСК призовава за нови насоки относно дистанционната работа, по-амбициозна позиция относно борбата с рака и за директиви на ЕС относно мускулно-скелетните смущения (МСС) и психосоциалните рискове, които се превръщат в сериозна професионална заплаха за европейските работници.

Група „Работодатели„на ЕИСК внесе няколко изменения на становището, като изрази своето несъгласие, особено по отношение на призивите за нови регулаторни мерки и, например, на предложението за действие на ЕС в областта на МСС и психосоциалните рискове, както и на изготвянето на нови насоки за дистанционна работа.
Становището, което беше поискано от френското председателство на ЕС, беше прието на пленарната сесия на ЕИСК през януари със 172 гласа „за“„ ,32 гласа „против“ и 70 гласа „въздържал се“. (ll)