От Сандра Парти

Смущения, преход, трансформация, структурни промени — със сигурност живеем в „интересни времена“. Днес европейците се срещат едновременно с няколко големи тенденции — изменението на климата и необходимостта от декарбонизация на нашите икономики, цифровизацията и необходимостта от преосмисляне на организацията на работното място и, накрая, деглобализацията и необходимостта да се запази икономическата значимост.

В промишления сектор конкуренцията става все по-ожесточена и все по-глобална. От доста време европейците са свикнали да бъдат създатели на правила в световен мащаб, да са в челните редици на технологичното развитие и да се възползват от все по-високо равнище на социално и икономическо благосъстояние. Всички тези „сигурни дадености,“ обаче, понастоящем са застрашени. Европа е изложена на риск да се превърне в „деветата дупка на кавала“ в новия световен ред, доминиран от Китай и САЩ.

„И какво от това?“, биха могли да попитат някои. Ето всъщност защо въпросът е от голямо значение: Европа не разполага с природни ресурси и в продължение на векове основава своя икономически просперитет и социално благополучие на международната търговия и на достъпа до и използването на ресурси — от сребро и подправки, до нефт и газ. Тя често е доминирала над своите търговски партньори и е формирала правила и норми за търговия в свой интерес. Европа е успявала да направи това, тъй като е имала пазарна мощ, била е конкурентоспособна и иновативна.

Сега положението се променя. Въпреки че ЕС работи за доизграждането на своя единен пазар, продължават да съществуват много вътрешни пречки и много национални интереси възпрепятстват процеса. И докато държавите членки спорят помежду си за регулаторните подробности, общата пазарна мощ на ЕС намалява, особено по отношение на Азия. Очаква се не по-малко от 85 % от икономическия растеж до 2030 г. да се осъществява извън ЕС, тоест на пазари и в съответствие с правила и норми, определени от други, и където европейските ценности — от социалната закрила до правата на работниците, социалния диалог, трудовите и екологичните стандарти — не играят роля. Това означава също, че достъпът до така необходимите ресурси става все по-труден за европейските предприятия и предприемачи. Не само защото търсенето в световен мащаб и следователно конкуренцията за тези ресурси нарастват, но и защото протекционизмът и принудителните или ответните действия срещу държави, дружества и икономики също се увеличават. Всички тези промени влияят на достъпа до ресурси, като редкоземни елементи и суровини, от които нашата преработвателна промишленост се нуждае, за да функционира и да осигурява висококачествени работни места.

Призивът за стратегическа „автономност“ няма да разреши този проблем. Обръщането към протекционизъм и стремежът към икономическа самостоятелност води до задънена улица. Европа не може да бъде автономна защото ѝ липсват ресурси. Тя трябва да продължи да се бори за функционираща система на международна търговия.

Но тя се нуждае и от стратегия за справяне с тази ситуация. Европа трябва да намали едностранчивите си зависимости, когато това е възможно, да промени ресурсоемките модели на потребление и производство, да увеличи капацитета си за преработка и да инвестира в него, както и да разработи производствени съоръжения в ориентирани към бъдещето сектори, особено за стоки с висока стойност – област, за която е от съществено значение да се поддържа технологичният и иновационният потенциал на ЕС.

Поради това устойчивостта и неутралността по отношение на климата с право се превръщат във водещи принципи за нашата икономическа дейност. Основен фактор, който оказва влияние върху конкурентоспособността на Европа, е енергията — начинът, по който се произвежда, и цената ѝ. Неотдавнашното покачване на цените на енергията понастоящем заема челно място в дневния ред и създава множество проблеми на домакинствата, както и на промишлеността и политиците. Цената на енергията създава и тревожни геополитически последици. За своите енергийни доставки Европа все още зависи до голяма степен от външни производители. Промяната в това положение ще окаже положително въздействие върху нашите икономики на няколко равнища: инвестициите в повече възобновяеми енергийни източници и децентрализирани енергийни доставки ще стимулират европейските производители, ще намалят емисиите на CO2, ще намалят зависимостта от нестабилните цени на изкопаемите горива и ще понижат цените на енергията в дългосрочен план. Ето защо това е политически приоритет за Европа.

В същото време, обаче, ЕС не е монолитен блок. По тази причина способността за приспособяване към тези нови нужди и за справяне с различните фактори, причиняващи смущения се различава значително в отделните региони и в отделните държави членки. Преходът се нуждае от инвестиции в научни изследвания и иновации, в инфраструктура, в привличане на предприятия, в благоприятни условия за производство и преработка за предприятията, в нови технологии и материали. Необходимо е, обаче, да се инвестира и в мерки за подкрепа на работниците и служителите в секторите, засегнати от структурните промени, в образованието, в повишаването на квалификацията и в преквалификацията

Не всички държави членки са еднакво подготвени да се справят с тези изисквания. Освен това пандемията допълнително задълбочи неравенствата между държавите членки и се оказва, че правителствата са изготвили набори от действия или приорите, които се различават значително. Тези различия обаче не бива да засенчват визията на политическите лидери — изменението на климата няма да чака следващите избори, налице са финансови средства за цифрови и екологични инвестиции, а за подобряването на капацитета и доброто управление на публичните администрации не е нужна магия, то е въпрос на политическа воля. Гражданите са наясно с текущите структурни промени. За да бъдат привлечени в подкрепа на политическите действия за справяне с тези промени е необходимо да се провеждат широкообхватни консултации и комуникационни дейности, особено със социалните партньори и представителите на гражданското общество.

Сандра Парти е директор на офиса на Германския икономически институт в Брюксел Тя е член на група „Работодатели „на Европейския икономически и социален комитет и докладчик по становището на ЕИСК „По какъв начин идентифицираните промишлени екосистеми допринасят за стратегическата автономност на ЕС и за благосъстоянието на неговите граждани?“