На 6 март ЕИСК беше домакин на дебат относно Пакта за чиста промишленост на Европейската комисия само дни преди обсъжданията на Съвета на 12 март. Създателите на политики, ръководителите на промишлеността и гражданското общество разгледаха плана, за да преценят дали той действително може да подкрепи европейския сектор на чистите технологии, енергоемките отрасли и стратегическата автономност.

Днес повече от всякога, в условията на геополитическата нестабилност и променящите се трансатлантически отношения, Европа неотложно се нуждае от стратегическа автономност. Целта на Пакта за чиста промишленост е да се ускорят декарбонизацията и кръговата икономика, като същевременно се повиши конкурентоспособността на промишлеността, като се започне от понижаване на цените на енергията. Осъществимостта и финансирането на пакта обаче все още пораждат известни съмнения.

„Не става въпрос за избор между стратегическа автономност, конкурентоспособност или двоен преход. Всички промишлени сектори са засегнати и трябва да се адаптират, всеки със свое собствено темпо, но с ясни ангажименти“, заяви Пиетро де Лото, председател на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) на ЕИСК, който определи това предизвикателство като акт за балансиране.

Комисията подчерта геополитическата необходимост от енергийна независимост от Русия, но спадът на промишлеността в Европа буди все по-голямо безпокойство. Както промишленото производство, така и притокът на преки чуждестранни инвестиции намаляха значително през последните две години.

Финансирането на пакта ще бъде голямо предизвикателство. За постигането на целите на Пакта за чистата промишленост е необходимо сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и промишлеността. Въпреки че Европейската инвестиционна банка е поела ангажимент за 500 милиона евро под формата на насрещни гаранции и 1,5 милиарда евро за подобряване на енергийните мрежи, националните правителства трябва да мобилизират допълнителни ресурси.

Друг ключов въпрос е социалното въздействие на прехода, особено в енергоемките отрасли, които претърпяха значителни загуби на работни места. Представителите на гражданското общество поставиха под въпрос дали намаляването на енергийните данъци — едно от основните предложения на Пакта за чиста промишленост — може да бъде за сметка на финансирането на образованието и здравеопазването.

Въпреки оптимизма, свързан с дългосрочните цели на Пакта за чиста промишленост, експертите изразиха опасения относно способността му да се справя с краткосрочните предизвикателства. Бързината и опростяването са от решаващо значение, тъй като високите разходи за енергия и регулаторните пречки биха могли да забавят напредъка. Фрагментираните национални политики продължават да бъдат предизвикателство, а Пактът за чиста промишленост рискува да пропусне ключова възможност за съгласуване на промишлената политика в цяла Европа.

Технологичната неутралност също е повод за безпокойство, като се обсъжда правилният баланс между възобновяемите енергийни източници, водорода и биогоривата. Въпреки че акцентът върху възобновяемите енергийни източници се приветства, са необходими сериозни ангажименти за енергийна ефективност. Възобновяемите енергийни източници вече са спестили на европейските потребители 100 милиарда евро в периода 2021 г. и 2023 г., което е успех, на който ЕС следва да се основава. (jh)