Приветстван като исторически крайъгълен камък, когато беше приет през май 2024 г., новият пакт на ЕС за миграцията и убежището трябва тепърва да се докаже. Преодоляването на предизвикателства през 2025 г. няма да бъде лесно: присъщата сложност на Пакта и краткият срок за неговото прилагане ще изискват предпазливост и намирането на разумни баланси в изключително несигурния геополитически контекст — анализ на Камий Льо Коз от Института за миграционна политика, Европа

В началото на 2025 г. възникват належащи въпроси относно бъдещето на миграционните политики в Европейския съюз (ЕС). С плана си за изпълнение на новия пакт за миграцията и убежището новата Европейска комисия определи ясен курс, но променящите се обстоятелства застрашават да отклонят политическата насоченост и ресурси другаде. Несигурността се засилва още повече от предстоящите избори в Германия, наред с последиците от падането на режима на Асад и непредвидимия ход на войната в Украйна. Дискусиите относно моделите за възлагане на дейности на външни изпълнители продължават, но тези усилия често изглеждат като изолирани политически маневри, а не като градивен елемент на съгласувана европейска стратегия. Междувременно миграцията продължава да бъде използвана като оръжие на полско-беларуската граница, което създава все повече и повече нарушения на правото на ЕС. Тази година ще бъде от основно значение, за да се определи дали Европейският съюз е в състояние да възприеме подход, който насърчава доверието и осигурява така необходимите колективни действия, или ще бъде изправен пред по-нататъшна разпокъсаност.

През май 2024 г. много европейски политици приветстваха приемането на пакта като исторически крайъгълен камък след години на трудни преговори. Това споразумение в навечерието на европейските избори беше свидетелство за способността на Европа да се обедини, за да се справи с някои от най-сложните предизвикателства, пред които е изправена. В основата на целите на Пакта бяха да се намали напрежението във връзка с отговорността и солидарността, да се сложи край на усещането за постоянна миграционна криза и да се хармонизират несъответствията в процедурите за предоставяне на убежище в държавите членки. Въпреки че новата рамка до голяма степен се основава на съществуващата система, тя въвежда по-строги мерки като систематичен скрининг, подобрени процедури за предоставяне на убежище и връщане на границите, както и изключения от общите правила по време на криза. Пактът също така гарантира по-голяма европеизация, която включва задължителна солидарност, засилена роля на институциите и агенциите на ЕС и по-засилено финансиране и надзор от страна на ЕС.

Това повишаване на доверието в ЕС по отношение на съюзното управление на миграцията обаче би могло да бъде краткотрайно, ако европейците не успеят да приложат новите правила до май 2026 г. Този кратък срок е изключително предизвикателен, тъй като Пактът изисква създаването на сложна система, мобилизирането на ресурси и набирането и обучението на персонал, особено за държавите членки на първа линия. Въпреки че държавите членки са разработили национални планове за действие, голяма част от тази работа е извършена при закрити врата, като липсват политически послания. Тази разлика представлява все нарастващ риск, тъй като политическото ръководство е от решаващо значение за поддържането на крехкото равновесие на равнището на ЕС.

Освен това прилагането на новата система изисква сформирането на коалиции между заинтересованите страни. Националните органи в областта на убежището са от основно значение за превръщането на сложните законодателни текстове в практически рамки, като агенциите на ЕС — по-специално Агенцията на ЕС в областта на убежището, вече играят ключова роля в този процес. Също толкова важно е участието на неправителствени организации, за да се използва техният експертен опит и да се осигури достъп до правни консултации и надзор на новите процедури, наред с другото. В подкрепа на тези усилия е необходим подход, основан на по-тясно сътрудничество, включително редовни консултации, стабилни механизми за обмен на информация и оперативни работни групи, които заседават редовно.

Междувременно беше поставен силен акцент върху стратегиите за екстернализиране, които се разглеждат във все по-голям брой европейски столици като решения на миграционните предизвикателства пред ЕС. Споразумението между Италия и Албания предизвика многобройни дебати относно потенциала на това споразумение за по-добро управление на смесените миграционни потоци, като позиционира Джорджа Мелони като водеща фигура в тази област в цяла Европа. Въпреки това споразумението все още не е дало резултати. То си остава двустранно споразумение, от което са изключени други европейски партньори. Междувременно други правителства предлагат други алтернативни модели, като например центрове за връщане, и начини за интегрирането им в в подход, обхващащ целия ЕС.

Именно този въпрос за „връщането“ ще бъде в центъра на политическия дебат през следващите месеци. Всъщност част от Пакта се основава на по-бързото обработване на връщанията, по-специално за лицата, които подлежат на гранични процедури за връщане в държавите на първа линия. Комисията и държавите членки търсят решение на този належащ въпрос, като същевременно оставят място за пилотни центрове за връщане. През март се очакват предложения за преразглеждане на Директивата относно връщането. Като се има предвид краткият срок, съществува риск европейците да не могат да обмислят в достатъчна степен придобития практически опит, въпреки че през последното десетилетие бе постигнат напредък в области като информационни дейности, консултации, подкрепа за реинтеграция и взаимно обучение на равнището на ЕС. Освен това Европа трябва да действа разумно, тъй като опитите ѝ с модели за екстернализиране могат да навредят на отношенията ѝ със страните на произход и да отслабят позицията ѝ като цяло.

Извършването на този труден балансиращ акт в изключително несигурна среда превръща прилагането на Пакта в тест не само за управлението на миграцията, но и за европейския проект в по-широк смисъл. По-специално, положението на полската граница илюстрира предизвикателствата при спазването на задължителните разпоредби под натиска на враждебен съсед. По отношение на Сирия и Украйна европейските столици трябва да бъдат подготвени за непредвидени събития. През следващата година ще бъде от решаващо значение да се насърчава силно лидерство на равнището на ЕС, за да се прилагат нови правила и да продължи проучването на иновативни пътища, които са в съответствие с съвместния подход и го укрепват. Това изисква усилията да се съсредоточат върху изграждането на устойчиви партньорства с приоритетни държави и избягването на отклоняването на ресурси чрез политическо маневриране.

Камий Льо Коз е асоцииран директор в Института за миграционна политика, Европа — изследователски институт със седалище в Брюксел, който работи за повишаване на ефективността на управлението и интеграцията на имигрантите, предоставяне на убежище, както и за създаване на по-добри условия за новопристигналите, семействата с имигрантски произход и приемащите общности.