Скоро Европейската комисия ще оповести пакет от законодателни реформи относно задълженията за корпоративна отчетност, известен като „Омнибус“.  Пакетът има за цел да опрости и рационализира разпоредбите за устойчивост, като направи задълженията за докладване по-ясни за предприятията. Обявяването му през ноември предизвика шокови вълни в целия ЕС, като породи много дебати и отрицателни реакции от различни групи. Организации на гражданското общество (ОГО), синдикални организации, предприятия, инвеститори, адвокати и учени изразиха загриженост относно потенциала на пакета „Омнибус“ да доведе до дерегулация, като настоятелно призоваха Комисията да защитава, а не да отслабва тези инструменти.  Андриана Лоредан от Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) обяснява какъв е залогът и защо ОГО като ECCJ се противопоставят на пакета „Омнибус“.

Конкурентоспособността се използва като претекст за дерегулиране на така необходимите разпоредби за устойчивост

Пакетът „Омнибус“ е съсредоточен върху три ключови инструмента за устойчивост, които са в основата на Европейския зелен пакт, а именно Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и Регламента за таксономията. Този пакет е пряк резултат от промяната в посоката на новата Комисия, която започна с доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност през септември 2024 г. Докладът на Драги отчасти приписва стагнацията на пазарите на ЕС на прекомерна регулаторна тежест за предприятията, като същевременно за удобство пренебрегва други ключови фактори, като инфлацията на цените на петрола, газа и храните, предизвикана от спекулации от страна на многонационални компании. Според доклада на Драги рамката на ЕС за отчитане и надлежна проверка във връзка с устойчивостта е основен източник на регулаторна тежест. Без доказателства, свързващи законодателството в областта на устойчивостта с усещането за липса на конкурентоспособност на ЕС, тази тясна гледна точка се превърна в претекст за цялостно премахване на законодателството в областта на устойчивостта.

С този конкретен пакет „Омнибус“ Комисията възнамерява да опрости някои от най-критичните инструменти, приети наскоро за справяне с въздействието на големите предприятия върху хората и околната среда. Това включва ДДГДУ, която беше приета едва миналата година и все още не е приложена.

За момента всяко обсъждане на съдържанието на „Омнибус“ е спекулативно. Един от най-значимите рискове, свързани с „Омнибус“, обаче е законодателното отваряне на инструментите за устойчивост, което би могло да доведе до предоговаряне на ключови разпоредби (като гражданска отговорност или планове за климатичен преход в рамките на ДДГДУ). ECCJ категорично се противопоставя на повторното отваряне на вече договореното законодателство в областта на устойчивостта. Това би увеличило регулаторната несигурност, би застрашило зачитането на правата на човека и околната среда от страна на предприятията и би поставило в неизгодно положение тези, които вече са предприели първи стъпки.

Протича изкривен процес на консултации, в който бизнесът има непропорционално влияние

Обявяването на пакета „Омнибус“ и разработването на предложението от страна на Комисията се извършват при пълна липса на прозрачност и без зачитане на договорното право на ЕС или на собствените процедурни правила на Комисията.

Комисията възнамерява да представи своята инициатива „Омнибус“ в много кратък срок, което не позволява адекватна оценка на въздействието и обществена консултация. Този подход е несъвместим с правото на участие в процесите на вземане на решения в ЕС — демократичен принцип, защитен от договорното право на ЕС. Той противоречи и на собствените насоки на Комисията за по-добро регулиране, които изискват широки и прозрачни консултации със заинтересованите страни по време на процеса на изготвяне на политиките на Комисията.

Вместо това през февруари 2025 г. Комисията проведе привидни консултации, т.нар. „проверка на действителността“, с малка, подбрана група от заинтересовани страни, предимно големи дружества и стопански асоциации. Много от тези дружества понастоящем са изправени пред правни действия за нарушения на правата на човека или околната среда в собствените си дейности или верига за създаване на стойност. По този начин те имат пряк интерес от отслабване на законодателството в областта на устойчивостта за сметка на работниците, местните общности и климата. Освен това несъразмерното представителство на големите предприятия рязко се различава от недостатъчното представителство на гражданското общество. ОГО, синдикалните организации и малките предприятия бяха само символично представени, а жертвите на корпоративни злоупотреби и предприятията, които се застъпват за разпоредби за устойчивост, бяха напълно изключени от разговора.

Пакет „Омнибус“: потенциална заплаха за амбициозните политики в областта на климата

Председателката Урсула фон дер Лайен и комисарят Валдис Домбровскис, който наблюдава целия стремеж към опростяване, изглежда се съобразяват с желанията на най-големите, най-мощните корпорации. По-специално основните партньори на Комисията по време на така наречената проверка на реалността включваха дружества, чиито стопански дейности допринасят значително за изменението на климата и които имат интерес от намаляване на задълженията, свързани с климата, като дружества в нефтения, газовия, нефтохимическия, автомобилния и финансовия сектор. Като се има предвид настоящата криза в областта на климата и нейното неблагоприятно въздействие върху хората и околната среда, съществуват опасения дали пакетът „Омнибус“ няма да бъде стъпка назад по отношение на политиките в областта на климата.

Приоритетът на Комисията следва да бъде по-скоро прилагане, отколкото дерегулиране

Ако Комисията наистина е загрижена за конкурентоспособността и намаляването на регулаторната тежест, както и за правата на човека и справедливостта в областта на климата, тя следва да обмисли как ефективно да прилага инструментите за устойчивост. Това може лесно да се постигне чрез разработване на насоки за подпомагане на дружествата и органите на държавите членки, както е посочено в ДДГДУ, както и чрез разработване на финансиране и изграждане на капацитет. Този подход би отговорил на критиките в доклада на Драги за липсата на насоки за улесняване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на устойчивостта.

В крайна сметка тайното пренаписване на ключови разпоредби за устойчивост при закрити врата с някои от най-големите корпорации в света едва ли е пътят към постигане на истинска конкурентоспособност. 

Андриана Лоредан е служител по политиките в Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) и участва в застъпничество по повод на Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта от момента, в който предложението беше публикувано за първи път през 2022 г. Преди това е работила по темата за бизнеса и правата на човека от гледна точка на принудителния труд в Anti-Slavery International.