Според Дени Джейкъбс, генерален директор на екологичната мрежа на Фландрия Bond Beter Leefmilieu — BBL, ЕС трябва да се противопостави на съблазнителните призиви за дерегулиране, тъй като това само би създало несигурност за предприятията, би отслабило конкурентоспособността, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите. Той сподели с нас опасенията на работещите в областта на околната среда НПО във връзка с последното предложение на ЕС за опростяване на регламентите, за което те се опасяват, че може да отпрати на втори план основните амбиции на Европейския зелен пакт.

Бихте ли коментирали последните инициативи на Комисията за дерегулиране, като например Компаса за конкурентоспособността или пакета „Омнибус“?

Европейската комисия представи програма за дерегулиране и опростяване, която се основава на икономически аргументи и може да застраши постигнатия с много труд напредък в екологичната, социалната и икономическата област. Това напрежение между адаптирането от една страна и запазването на достиженията на правото на ЕС от друга пречи на ЕС да се ориентира ясно.

Компасът на Комисията за конкурентоспособността, представен в края на януари, отразява корпоративните опасения относно енергийните разходи и икономическите предизвикателства, но пренебрегва ключови приоритети като нулевото замърсяване и благосъстоянието на гражданите и не успява да насочи европейската икономика към чисто, проспериращо и кръгово бъдеще. Съществува риск Компасът да отклони Европа от нейните цели. Насърчаването на конкурентоспособна декарбонизация без интегриране на социални и екологични цели подкопава основната цел на институциите на ЕС: да работят за общото благо и да го бранят.

Това, което тревожи организациите на гражданското общество, е заложената в Компаса рискована цел за 25% опростяване. Въпреки че рационализирането на разпоредбите се приветства, извършването на опростяване без задълбочени оценки може да подкопае здравната, социалната и екологичната защити, които са от жизненоважно значение. Иновациите в бизнеса са възпрепятствани не от регулирането, а по-скоро от липсата на ясни правила. По-нататъшното дерегулиране само би създало климат на несигурност, ощетявайки иновативните предприятията, които играят водеща роля, и компрометирайки напредъка и устойчивостта.

Опасяваме се също така, че този стремеж към опростяване ще бъде за сметка на екологичните и социалните цели. Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и таксономията на ЕС имат много недостатъци и не са постигнали всичко, което биха могли да постигнат. По-нататъшното им отслабване отвъд отправната точка, която и така е на ниско равнище, би обезсмислило тези директиви.

Друг конкретен пример представя контекста на това, което се случва в момента.  През последните години Фландрия се сблъска с огромен проблем, свързан с перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS): голяма част от нашата територия е замърсена с тези химикали и това засяга стотици хиляди граждани. Ограничението или забраната съгласно законодателството в областта на химикалите (Регламента REACH) се разглежда като най-ефективния инструмент за контрол на рисковете, породени от вещества като PFAS, които се използват както в промишлени процеси, така и в продукти (смеси и изделия). Ако Европейската комисия изостави значението на строгия регламент REACH, това би увеличило риска от излагане на опасни химикали, което е вредно за общественото здраве. Дружествата ще имат по-малко задължения да търсят безопасни алтернативи, което възпрепятства иновациите в устойчивата химия. Замърсяването на околната среда може да се увеличи, тъй като по-малко строгите правила водят до изхвърляне на по-опасни вещества и отпадъци. Потребителите са изложени на по-голям риск, тъй като продуктите не са толкова щателно проверявани за токсични вещества. Това би могло да доведе до изоставане на европейските дружества в глобалния преход към по-безопасни и по-екологосъобразни продукти и до загуба на пазарен дял в полза на конкурентите, които възприемат ориентирани към бъдещето иновации.

Доколко сте оптимист за съдбата на Зеления пакт в светлината на наскоро обявения от Комисията курс за стимулиране на европейската икономика?

Работната програма на Европейската комисия за 2025 г. съдържа както обещания, така и опасности. Въпреки че нейните ангажименти за декарбонизация и достъпна енергия сочат възможен път към по-чиста и по-устойчива Европа, съществува опасност основните амбиции на Европейския зелен пакт да бъдат загърбени. Расте загрижеността във връзка с предложения регламент „Омнибус“, който би могъл да изиграе ролята на подмолен начин за дерегулиране на корпоративната отговорност под претекст, че се „опростява“. Последните тенденции показват, че опростяването твърде често се използва за отслабване на основните предпазни мерки — от законодателството в областта на химикалите до селското стопанство. Прибързаната реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) през март 2024 г., която премахна екологичните гаранции, е ярък пример в това отношение. В момента дългоочакваното преразглеждане на REACH, обявен веднъж за инструмент за защита на общественото здраве и околната среда, може да бъде преопаковано като мярка за „опростяване“ с цел облекчаване на правилата в сектора.

Само преди няколко месеца председателят Фон дер Лайен обеща да запази курса към постигане на всички цели на Европейския зелен пакт. Въпреки това в настоящата работна програма се вижда нещо по-различно, понижен е приоритетът на основните цели, които изискват най-спешни действия — по-специално амбицията за нулево замърсяване.

Смятате ли, че предложената дерегулирането би могло да окаже отрицателно въздействие върху устойчивостта и постигнатия до момента напредък?

ЕС трябва да се противопостави изкусителните призиви за дерегулиране, което само би подкопало регулаторната сигурност и предсказуемостта за предприятията, би отслабило дългосрочната конкурентоспособност, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите.

ЕС трябва да гарантира, че намаляването на бюрокрацията не означава по-лошо опазване на околната среда и общественото здраве. Интелигентното изпълнение следва да укрепва, а не да подкопава Европейския зелен пакт. Отслабването на основната екологична и социална защита под претекст, че се намалява бюрокрацията, не е стратегия за постигане на икономическа мощ. Това е безразсъдна крачка назад, която ще саботира самите правила, проектирани за една ориентирана към бъдещето икономика. Всичко това засилва будещия безпокойство риск от прекратяване на десетгодишния напредък по отношение на устойчивостта.

В същото време гражданското общество в целия ЕС е подложено на все по-голям натиск с рестриктивни закони за чуждестранните агенти, потушаване на протести и орязване на финансирането, като по този начин се застрашават основните права. Европейският щит за демокрацията и предстоящата стратегия на ЕС за гражданското общество трябва да бъдат нещо повече от символични ангажименти — те трябва да осигурят правна защита, устойчиво финансиране и структуриран граждански диалог с институциите на ЕС. В работната програма на Комисията трябва да се даде приоритет на защитата на демокрацията посредством укрепване на гражданското общество. Без независимо и добре обезпечено с ресурси гражданско общество самата европейска демокрация е изложена на риск.

Дени Джейкъбс е генерален директор на Bond Beter Leefmilieu — BBL (федерация от 135 екологични НПО във Фландрия, Белгия) и белгийски представител в Европейското бюро по околната среда (най-голямата европейска мрежа от екологични граждански организации, представляваща около 30 милиона отделни членове и поддръжници).