Аделаид Шарлие, млада активистка в областта на климата и правата на човека и съоснователка на белгийската организация, част от движението „Младежта за климата“, посочва недостатъците на споразумението за климата, което току-що беше договорено в азербайджанската столица Баку в резултат от 29-ата конференция на страните (COP29). Разглеждана от мнозина като символ на нарушено доверие и неравенство по отношение на климата, COP29 остави силно разочаровани уязвимите нации и гражданското общество.

Неотдавнашната конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP29) в Баку остави света разделен, като уязвимите нации и гражданското общество изразиха дълбоко разочарование от предаденото доверие. Въпреки че беше постигнато споразумение за отпускане на 300 милиарда щатски долара годишно, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата до 2035 г., тази сума е крайно недостатъчна, за да покрие неотложните нужди на тези, които са най-изложени на кризата в областта на климата.

„По-добре никаква сделка отколкото лоша сделка“

24 часа преди приемането на окончателното споразумение Харджит Синх, директор за глобална ангажираност към Инициативата за Договор за неразпространение на изкопаемите горива, изрази общото чувство: „По-добре никаква сделка отколкото лоша сделка“. Изказването му отразява нарастващото напрежение между засегнатите държави, гражданското общество и по-богатите държави. До неделя конференцията представи отрезвяващата реалност на само една финансова цел: обещанието за „300 милиарда щатски долара годишно до 2035 г.“. Тази сума е смехотворна, тъй като е далеч под сумата, която искаха уязвимите държави колективно (1,3 трилиона щатски долара за покриване на техните нужди по отношение на адаптирането, смекчаването на последиците и справянето със загубите и щетите).

Това споразумение е свързано с новата колективна количествена цел (NCQG), чрез която да се финансира климатичният преход в развиващите се държави. Въпреки че е три пъти по-висока от целта от 100 милиарда щатски долара, определена през 2009 г., която беше постигната едва две години в края на 2022 г., тя все още далеч не е достатъчна. Поетите задължения в размер на 100 милиарда щатски долара, като се отчита инфлацията, ще възлязат на 258 милиарда щатски долара до 2035 г., което представлява реално увеличение от едва 42 милиарда щатски долара на действителното усилие. Призивът на уязвимите държави беше ясен: „Трилиони, а не милиарди“.

Структурата на предложената финансова цел е също толкова разочароваща, колкото и самата сума. В нея липсва конкретен ангажимент по отношение на механизмите за публично финансиране, като безвъзмездни средства или субсидии, които са крайно необходими на държавите от Глобалния юг.

Освен това няма подцели за адекватно финансиране на смекчаването, адаптирането и справянето със загубите и щетите. Липсата на ясен акцент върху адаптацията, съчетана с непропорционален акцент върху смекчаването — основно финансирано от многостранни банки за развитие и частния сектор — показва продължаваща неспособност да се извлекат поуки от 2009 г., когато финансирането за адаптирането беше значително недостатъчно, липсваше отчетност и специално финансиране за загуби и щети.

Освен това загубите и щетите са само бегло и неясно посочени, вместо да бъдат включени пълноценно в споразумението. Също така рамката оставя отворена възможността за силна зависимост от частно финансиране, включително публично-частни партньорства, намаляване на риска за частните инвестиции, подкрепяни с публични средства, и изцяло частни инвестиции, които се насърчават активно.

Пренебрегване на историческите отговорности

Освен недостатъчното финансиране споразумението разкри дълбоки недостатъци в дипломацията по въпросите на климата. По-богатите държави пренебрегнаха диференцираната отговорност, като прехвърлиха част от финансовата тежест към уязвимите държави, които вече понасят голяма част от въздействието на климата. Нации като Индия, Куба, Боливия и Нигерия изразиха своя гняв, обвинявайки богатите държави, че не плащат за историческите си емисии на парникови газове.

Това незачитане сериозно разклати доверието, като напрежението достигна безпрецедентни равнища в историята на преговорите на Конференцията на страните. Настоящият ангажимент за 300 милиарда щатски долара е съвсем скромен в сравнение със сумата от 1 трилиона щатски долара, по оценки на експертите на ООН като минимална инвестиция, необходима за развиващите се страни (с изключение на Китай) до 2035 г.

Лоша сделка под натиск

Най-бедните и най-уязвимите държави в света, включително 45-те най-слабо развити държави и 40 малки островни държави, в крайна сметка приеха споразумението под огромен политически натиск. Бяха принудени да се съгласят поради страха от загуба на каквото и да е споразумение, особено с възможността президентството на Тръмп да застраши бъдещия напредък в областта на климата. За мнозина това беше горчив компромис: приемане на недостатъчно финансиране за осигуряване на незабавна помощ.

Цената на закъснението

Това „лошо споразумение“ не е просто удар върху дипломатическите отношения; то ще има опустошителни последици за милиони хора. Уязвимите нации вече са на предела на възможностите си поради екстремни метеорологични условия, покачване на морското равнище и недостиг на ресурси. Правителствата на по-богатите държави трябва да признаят, че инвестирането в действия в областта на климата сега ще струва много по-малко отколкото да чакаме да се увеличат разходите по сметката заради катастрофите, които природата ще ни накара да платим.

Резултатът от COP29 отново напомни очевидното: кризата в областта на климата изисква смели, спешни действия и справедливост за най-засегнатите. Без ангажименти за трансформация с всяка изминала година задълбочаваме разделението между Глобалния Север и Юг, което подкопава самата същност на глобалното сътрудничество в областта на климата.

Що се отнася до COP30, ясно е, че борбата за справедливост в областта на климата далеч не е приключила.

Аделаид Шарлие е 23-годишна европейска активистка за климатична справедливост, известна най-добре като съосновател на „Младежта за климата — Белгия“, а сега и като основател на организацията Bridge (мост между младежта и политиката в областта на климата). Тя е номинирана в списъка на Forbes „30 под 30“ за 2024 г.