Какви да са приоритети за политиките на ЕС в бъдеще?

От група „Многообразие Европа“ на ЕИСК

От Симо Тиайнен, член на група „Многообразие Европа“, представител на Централния съюз на земеделските производители и собственици на гори (MTK) във Финландия.

Един по-добър икономически, социален и регионален баланс в Европа и конкурентоспособността на отраслите и предприятията в ЕС, включително земеделието, трябва да останат приоритети на политиките на ЕС. Нашата конкурентоспособност би трябвало да се основава на устойчиво производство, заетост и икономически растеж. Само една икономически силна Европа може да поеме водеща роля и отговорност. В търговските преговори принципите на европейското производство на храни, като устойчивост, високи стандарти и продоволствена сигурност, никога не трябва да бъдат пренебрегвани.

Земеделието е от ключово значение за утрешните стратегически, икономически, екологични и социални предизвикателства. Европейците искат да продължат да консумират устойчиви и безопасни храни. Ето защо общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да гарантира снабдяването със здравословни и безопасни храни, опазването на околната среда и селските райони, хуманното отношение към животните, смекчаването на последиците от изменението на климата и мерките за адаптиране към него, поминъка на земеделските стопани и жизнеспособността на селските райони. ЕС трябва да защитава европейския селскостопански модел, основан на принципите на продоволствена независимост и устойчивост. ОСП би трябвало да бъде опростена и би трябвало да има по-малко бюрокрация и повече субсидиарност.

Накрая, политиките на ЕС би трябвало да подпомагат устойчивото горско стопанство. ЕС се нуждае от силна стратегия за горите, която да отчита всички измерения на устойчивостта. Тя дава възможност да се отглеждат повече дървен материал и други продукти в Европа и може значително да допринесе за развитието на нов вид биоикономика, за постигане на въглеродна неутралност и за създаването на работни места и растеж. Устойчивото управление на горите, необходимите въглеродни поглътители и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие са напълно съвместими помежду си.