Европа бавно се възстановява след кризата, свързана с COVID-19, и е крайно време е да премине от думи към дела и да изпълни стратегията „От фермата до трапезата“. ЕИСК настоятелно призовава да се подкрепи преобразуването на продоволствените системи в Европа, така че те да станат по-устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка. ЕИСК подчертава още, че сътрудничеството (а не конкуренцията) между операторите по веригата за доставки на храни е от първостепенно значение за насърчаването на по-издръжлива и приобщаваща продоволствена система, за да се гарантира справедлив дял за всички.

Европейският съюз отбеляза първия си „ден на биологичното производство“ на 23 септември 2021 г., а ЕИСК наскоро прие становища относно Плана за действие за развитие на биологичното производство в ЕС и Към справедлива верига за доставка на храни.

За лицата, отговорни за вземането на решения, се създават големи възможности за осъществяване на необходимите промени. Моментът е критичен за прилагането на всеобхватна продоволствена политика.

От 8,5% до 25% от земеделската земя за биологично земеделие в ЕС: амбициозна цел

В рамките на Европейския зелен пакт със стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие Европейската комисия определи цел за биологичното производство в ЕС: до 2030 г. най-малко 25 % от земеделската земя да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие.

„Биологичното земеделие трябва да играе роля за постигането на целите на Европейския зелен пакт. От ключово значение ще бъде пазарно ориентираният подход за по-нататъшно увеличаване на потребителското търсене и доверието в биологичните продукти“, заяви Андреас Търнер, докладчик по становището на ЕИСК относно биологичното производство.

Въпреки това ЕИСК подчертава необходимостта от достатъчно финансови ресурси, за да се гарантира, че всички граждани на ЕС се ползват от този основен преход към биологично земеделие. (mr)