Мартин Сикер: Винаги гледайте от светлата страна на живота

Всичко е за мен ново, това е първата пандемия, с която се сблъсках лично. Търсейки в интернет, открих списък с 10-те най-сериозни пандемии в историята и научих, че последната от тях, ударила Европа преди Covid 19, е испанският грип от 1920 г. Възрастен съм, но не чак толкова.

Моята съпруга е с отслабена имунна система. Ако се разболее, тя е изключително уязвима, защото страда от хронично респираторно заболяване. Ето защо много внимателно преценяваме контактите си с други хора. Това е нещо ново за нас двамата. Тя се е поставила малко или повече в доброволна самоизолация, за да избегне заразяване. И сега аз правя неща, с които тя се занимаваше преди, като например пазаруването. Преди кризата й помагах, като бутах количката за пазаруване, докато тя я пълнеше. Но сега е различно.

Бутането на количката беше лесно; достатъчно беше да я следвам, тя пълнеше количката, а аз си мислех за други неща, като например как да направя света по-добър. Откакто аз сам трябва да пълня количката, всеки път се парализирам от стрес, когато трябва да направя своя избор пред всички тези рафтове. В списъка с покупките, които трябва да направя, е написано „кафе“, а върху рафтовете има десетки различни марки и всички си приличат. А от каква тоалетна хартия се нуждаем — едно, дву, три или четири пластова? Моята съпруга знае кой продукт иска и къде да го намери и в резултат на това пазарът ни приключва за минути. За мен магазините са лабиринти: единствено биреният щанд не ме стресира, всичко останало ми отнема часове, губя се в абсурдни дилеми.

Бях изненадан от начина, по който нидерландците реагираха първоначално на пандемията. Отговорът им беше единен и солидарен. За съжаление, продължителността на тази хуманна реакция се оказа прекалено кратка за малка група конспиративни и жалки индивиди и за няколко седмици тяхната солидарност се изпари. Хората престанаха да спазват правилата и обвиниха правителството, че нарушава основните им права и ограничава четирите им свободи. Така, настоявайки за неотменимото си право да се веселят, те, в пристъп на лудост, заведоха дела срещу държавата.

Слава Богу, живеем в Европа, където демокрацията и върховенството на закона са относително добре гарантирани (в повечето от държавите членки) и здравните грижи са доста добри в сравнение с други части на света. Що се отнася до начина, по който вирусът засяга различните поколения, е ясно, че младите хора страдат повече поради причини, свързани с възрастта им. На 19 години е естествено да имате приятел или приятелка, да откривате сексуалността си и тази малка лудост, наречена любов. Но в период на пандемии, дори невинните прегръдки са табу. Тези неща карат младите хора да се чувстват несигурни, загубени в неудовлетворените си желания.

Основният въпрос е какво ще стане с икономиката. След като пандемията бъде овладяна ще започнем отначало сякаш нищо не е било? Или ще сграбчим представилата се възможност, ще се откачим от една система, доминирана от канибалски монополи, и ще изберем приобщаващ модел, характеризиращ се с устойчиви и малки по мащаб инициативи в дух на мирно съжителство с големи отговорни предприятия? Изборът между това да продължим по обичайния начин или да променим стадното си поведение ще определи нашето бъдеще и ще бъде решаващ за нашето оцеляване или за изчезването ни като вид, загубен в бездната на самоунищожението.

Пожелавам Ви хубави моменти, изпълнени с медитация и размишление, а за някои, които се нуждаят, и с разкаяние.