Йонуц Сибиан, член на ЕИСК, Румъния

В Румъния няколко организации на гражданското общество, сред които FONSS, сдружението Afterhills, сдружението Parentis и сдружението „Нашата усмивка“, в партньорство с община Яш обслужват бежанския център за украинците, бягащи от войната. Следната история, която ми беше разказана от моята колега Михаела Мунтеан, е едно от многото трогателни преживявания от последните седмици.

Първата бежанка, която пристигна в Центъра за хуманитарна и социална помощ за бежанци CTR Nicolina в Яш, беше Йована, на възраст две седмици, мъничка и притихнала в ръцете на майка си, която също беше тиха и бледа след раждането в подслон и 21-дневното пътуване. С тях дойдоха Роман — бащата на бебето, с майка си и 86 годишния си дядо. Група хора от четири поколения слязоха от натоварения автомобил и бавно се насочиха към приемната.

— Откъде идвате?
— Харков!
Името прозвуча болезнено, сякаш присъда за лишаване от свобода.

Все още не бяхме отворили официално, когато колега от митническия пункт ми се обади и попита дали можем да ги приемем, така че при настанихме на двата етажа за уязвими хора.

Момиченцето се беше родило три дни след като напуснали дома си при военни условия. Какъв ли ужас е преживяла младата майка... Сърцето на Роман сигурно се е разкъсвало между дълга да се бие, от една страна, и грижата за толкова много уязвими хора, от друга страна.

Когато слязоха от колата с багажа си, казаха, че просто искат да поспят. След първата нощ ми казаха, че толкова спокойно в нашия център. Но момиченцето беше неспокойно, а леко невиждащият старец не разговаряше с никого. Той е преживял войната като дете. Но сега, опирайки се на бастуна си под товара на годините си и с житейския опит, който не можеше да остави, се местеше бавно от едно диванче на друго.

През първия ден в центъра Йована получи баня и масаж за бебе от екипа на Parentis. Всъщност всички се въртяхме около тях. На следващата сутрин вече си бяха отпочинали, а през нощта бебето беше спало дори без да се събуди, за да яде.

Последваха няколко спокойни дни — с приказливата и симпатична баба, дискретната и приятна майка и сладкото новородено. Роман бързо се включи, за да помага на други бежанци, всячески, като вероятно чувстваше, че връща полученото. Перяхме и простирахме, разказахме си истории. Старецът се оживи достатъчно, за да отговоря на поздравите и да идва навреме на масата.

След няколко дни балансът отново беше нарушен, когато майката, съпругата и момиченцето на Роман се опитаха да продължат за Белгия. На летището разбраха, че само майка му може да излети. Съпругата не притежава биометричен паспорт.

Как ли се е чувствала жената, която оставила сина си, внучка си и баща си... Когато Роман се върна с бебето на ръце, бяхме разстроени. В крайна сметка се намери начин младата майка и момиченцето да заминат. Останаха само мъжете, притихнали и отчаяни, всеки сам със свои мисли и безпомощност. Скоро и те заминаха и остана споменът за бежанеца, който се превърна в колега за малко, радостта, която изпитахме всички сутринта, когато майката сподели, че бебето се е успокоило и е спало непробудно, както и бележката с благодарност от Роман, в която изразява огромната си радост от чудото, наречено Йована — детето, което се роди, докато други умират.