ЕИСК info

На 24 март Европейският икономически и социален комитет прие резолюция относно войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие на фона на срещата на върха на Европейския съвет, в чийто дневен ред войната беше на първо място.

Резолюцията беше приета на пленарната сесия след дебат с комисаря по вътрешните работи Илва Йохансон и няколко водещи представители на украинското и руското гражданско общество.

Членовете на ЕИСК изразиха своята солидарност с Украйна и подчертаха ролята на гражданското общество в усилията за подпомагане на украинския народ и бежанците.

При откриването на дебата председателката Криста Швенг подчерта: „Тази инвазия постави под заплаха нашата сигурност и ценности, и ЕС основателно и твърдо застава зад Украйна, като реагира в дух на единство и солидарност“.

Комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон подчерта изключително важната роля, която ЕИСК трябва да изиграе благодарение на знанията си, натрупани от работата по места. Досега Европа е приела 3,5 милиона украински бежанци, от които 1,8 милиона деца. Безпрецедентната солидарност на гражданското общество с хората, бягащи от войната в Украйна, беше забележителна „и ни накара да се гордеем, че сме европейци“, заяви г-жа Йохансон.

Председателите на трите групи в ЕИСК — докладчици по резолюцията, изтъкнаха основните предизвикателства, пред които войната изправи Европа.

Председателят на група „Работодатели“ на ЕИСК Стефано Малия заяви: „В нашата резолюция приветстваме предприетите до момента хуманитарни действия, но също така призоваваме държавите членки да положат повече усилия, за да помогнат на Украйна.“

Председателят на група „Работници“ Оливер Рьопке заяви: „Едно от основните послания е, че международната общност и Европа трябва да бъдат единни в тази ситуация“.

Председателят на група „Многообразие Европа“ Шимъс Боланд каза: „Руската инвазия в Украйна е най-насилническата непровокирана агресия на европейския континент от 1939 г. насам и ние трябва да ѝ се противопоставим“.

Представители на украинското и руското гражданско общество придадоха силен емоционален оттенък на дебата, споделяйки непосредствените си преживявания от войната.
Основателят на движението „Отворена Русия“ Михаил Ходорковски предупреди за катастрофалните последици от дезинформацията. „Опитите за борба с дезинформацията са нашият прерогатив, дори отвъд границите на Русия“, посочи той.

Председателят на Националния тристранен социален и икономически съвет на Украйна Анатолий Кинах нарече действията на Русия „не само военна агресия, а престъпление срещу цивилизацията“.

Председателят на украинската Платформа на гражданското общество Александър Шубин поиска Европа да продължи да подкрепя Украйна и стремежа ѝ да бъде част от европейското семейство.

Председателят на Украинската търговско-промишлена камара Генадий Чижиков поиска от европейските работодатели и бизнес организации да подкрепят украинските дружества.

Накрая, Евгения Павлова от Националното събрание на хората с увреждания в Украйна призова да не се забравят украинците с увреждания, които се нуждаят от специално внимание. (at)

Пълният текст на декларацията може да се прочете на уебсайта на ЕИСК.

Криста Швенг, председател на ЕИСК
Свидетели сме на непровокирана агресия срещу свободата, срещу демокрацията, срещу ценностите и срещу самите основи на Европейския съюз, който се опира на силата на закона, а не на закона за силата. Причината за изграждането на Европейски съюз – мирът, днес е по-важна от всякога. Като европейци трябва да се обединим и да покажем солидарност между нас и с украинския народ.

Килиан Лохан, заместник-председател, отговарящ за комуникацията
, Изразяваме нашата солидарност с украинския народ. Силното партньорство, което вече е изградено между ЕС и украинските граждански общества ме изпълва с голямо възхищение. От началото на войната наблюдаваме уникална вълна от човешка щедрост към украинските бежанци — уникален пример за солидарност, единство и алтруизъм. Украинската нация защитава мира и сигурността за всички. Човешката трагедия няма граници, тя засяга всички ни.  

Джулия Барбучи, заместник-председател, отговарящ за бюджета
Независимо от мястото където избухва, войната никога не е приемлива и винаги трябва да бъде осъждана. Тя носи единствено унищожение, смърт и ужас. В Украйна, близо до границите на Съюза, часовникът на европейската история се върна назад във времето към събития, които смятахме, че са останали завинаги в миналото. В тази ужасна трагедия европейските институции обединиха сили, като извисиха гласа си срещу неприемливата агресия и отвориха вратите си за онези, които бягат от войната, особено за жените, децата и възрастните хора. ЕИСК, заедно с организациите на гражданското общество, разгърна цялата си солидарност, за да помогне на жертвите на тези жестокости. Европейският съюз е длъжен да играе решаваща роля в търсенето на дипломатически решения, които ще сложат край на конфликта, да подеме незабавни действия за наказателно преследване на лицата, отговорни за тези престъпления и да предприеме конкретни стъпки към възстановяване.

Стефано Малия, председател на група „Работодатели“
Веднага след началото на руското нахлуване в Украйна ЕС предприе мерки, които бяха немислими само до преди месеца. Войната в Украйна извежда на преден план човечността на ЕС и неговите граждани, които поставят свободата и мира пред интересите и търговията. Пробуждането на Европа е видимо в целия спектър на политиките. Ако Европа иска да продължи да живее в мир, тя трябва да изгради силна външна политика и обща отбранителна политика. Табуто изчезна, след като войната се върна на нашия континент. Този нарастващ импулс за опазване на мира и солидарността е новият факел на Европа, с който тя обединява европейците, а и не само тях. ЕС имаше нужда да преоткрие желанието си за мир, за да продължи своето изграждане. Путин не раздели Европа, а ни обедини в тази мисия.

Оливър Рьопке, председател на група „Работници“
Руската агресия е пряка заплаха за Европейския съюз. Трябва да бъдем единни и да застанем едни до други в пълна солидарност с народа на Украйна, както с бежанците, които днес напускат страната, така и с онези, които са останали в нея, за да се бият. Профсъюзите, които си спомнят, че военната машина се захранва с кръвта на работниците, призовават за изтегляне на руските войски и подкрепят гражданското общество както в Украйна, така и в Русия.

Шимъс Боланд, председател на група „Многообразие Европа“
Стоим на ръба на пропастта и трябва да протегнем ръка на организациите на гражданското общество в Украйна. Нашите европейски ценности и принципи са изложени на риск и трябва категорично да се противопоставим на агресията и да подкрепим ценностите, които Европа отстоява от Втората световна война насам. От историята си знаем, че мирът е „крехко цвете“. То изисква цялото ни внимание и ангажираност. За да го сгазим, ние, човешките същества, сме способни дори да разрушим собствения си свят и всичките му форми на живот. Наложително е ЕС и дори по-широкото европейско семейство да останем единни и солидарни с нашите съседи.

Димитрис Димитриадис,председателят на секция „Външни отношения (REX)
ЕИСК ще се стреми да продължи да подкрепя украинското гражданско общество чрез добре установените си канали, като например Платформата на гражданското общество ЕС-Украйна и двустранните контакти.

За да превърне солидарността с Украйна в конкретни действия, ЕИСК се присъединява към инициативата на Европейския парламент „Център на гражданското общество“ за Украйна, като предоставя възможност на НПО „Promote Ukraine“ да използва част от помещенията на ЕИСК на ул. „Trèves“ 74, както и логистичното оборудване.

Официалната церемония по предаването се проведе в сграда „Жак Делор“ на ЕИСК на 20 април 2022 г. Председателят на ЕИСК Криста Швенг приветства с добре дошли представителите на украинското гражданско общество, като им предостави символичен пропуск за свободен достъп в цветовете на украинското знаме.

Криста Швенг заяви: „Като дом на организираното гражданско общество в ЕС, ЕИСК отваря вратите си за украинското организирано гражданско общество, което е част от нашето европейско семейство. Ние подкрепяме Украйна и нейния народ и превръщаме нашата солидарност в конкретни действия. Всички заедно сме обединени да защитим нашите общи ценности: свободата, демокрацията и върховенството на закона.

Координаторът за гражданското общество Наталия Мелник изтъкна: „24 февруари промени живота ни. Не за по-добро. Не приемаме обаче никакви съболезнования. Предстои много работа и се надявам, че в тези помещения ще можем да направим повече, за да подкрепим украинците. Този център е отворен за всички европейци, които искат да подкрепят Украйна.“

Сергий Терешко, заместник-ръководител на мисията на Украйна към ЕС добави: „Бих искал да изразя нашата благодарност за солидарността с Украйна и за резолюцията на ЕИСК „Войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие“. Благодаря за подкрепата на Платформата на гражданското общество ЕС-Украйна за това, че ни помага да се доближим до Европейския съюз. Предоставените ни помещения са първата стъпка към установяването на трайно украинско присъствие в европейските институции.“

Марта Барандий, председател на НПО „Promote Ukraine“, подчерта, че: „Европейските институции ни дадоха възможност да говорим. Сега получаваме пространство за работа. Пространство за сътрудничество с европейското гражданско общество.“

Офисите и паркингът в сградата B68 (улица „Trèves“ 74), както и административната и логистичната подкрепа (съоръжения, принтиране и ИТ услуги) ще бъдат използвани за координиране на дейностите на украинското гражданско общество. С това ЕИСК улеснява работата на тази НПО, като осигурява сигурен дом за „Promote Ukraine“ в сърцето на Европа. (ab/ehp)

„От началото на войната наблюдаваме безпрецедентна вълна от човешка щедрост, уникален пример за солидарност, единство и алтруизъм спрямо украинския народ. Нашите членове и техните организации показаха впечатляваща мобилизация и са изцяло ангажирани с подпомагането на украинските бежанци“.

Вижте видеопосланието на заместник-председателя на ЕИСК Килиан Лохан, който разказва за непрекъснатите усилия на гражданското общество в подкрепа на опустошената от войната Украйна.

Томаш Врублевски, член на ЕИСК, Полша

Когато приключи тази война, Европа вече няма да бъде дефинирана от опита от Втората световна война или Студената война, а от всичко, което се случва днес в Украйна, и свързаните с това последици, които все още не могат да бъдат предвидени. Опитът, който ще придобием, поуките, които ще извлечем, ще променят значително начина, по който досега възприемахме света.  

За Полша това ще остане завинаги исторически момент в изграждането на нацията. Това, което научихме за уязвимостта на света, виждайки милиони хора, бягащи от злото, но и това, което научихме за себе си, приемайки стотици хиляди непознати хора в домовете си, ще остави следа за години напред.

Понякога говорим за украинизация на Полша, за духовна трансформация на тези два народа.
 2,7 милиона души, които дойдоха в нашата страна, намериха тук настаняване, помощ, а децата им — място в училищата и детските градини.

Всички, които познавам и всички, които срещам случайно на улицата или в магазините, правят нещо, за да помогнат. Всеки по свой начин. Най-смелите отиват в Украйна, за да закарат лекарства и бронежилетки. Други използват цялото си свободно време, за да помагат на имигрантите в попълването на документи, откриването на банкови сметки или търсенето на работа. Или по цял ден посрещат непрекъснато нарастващия поток от бежанци на границата.

Готвят им, намират за тях превоз до други градове или държави, раздават стотици хиляди подаръци — одеяла, раници, плюшени мечета за децата. Всичко това идва до границата от целия свят.

Това, което можем да направим като членове на организация на предприемачите, е да помагаме там, където можем да бъдем най-полезни. Помагаме на украинските предприемачи да започнат отново бизнес в Полша, прехвърляйки ги от разрушените фабрики, магазини, клиники, салони за красота и давайки работа в Полша на хората, които често са останали без дом, без средства за живот и без близките си.

 В центъра на Варшава действа бюро на украинските организации на предприемачите. Освен офиси и административна помощ, ние им помагаме да намерят помещения за дружествата, които решават да започнат стопанска дейност в Полша. Като начало осигуряваме няколко десетки хиляди квадратни метра производствена площ. Благодарение на щедростта на полски дружества в промишлената част на Варшава украинските предприемачи могат да получат пространство безплатно. Плащат единствено за водата и за извозването на сметта.

След почти два месеца криза с бежанците в Полша няма нито един бежански лагер, нито едно място, където човешкото достойнство и сигурност да са застрашени.

Както Украйна, така и Полша, са изправени пред нов етап от войната. Искаме хората, които намериха тук сигурно убежище, да могат да изградят отново живота си. Не можем да им върнем тяхната страна, но най-малкото, давайки им работа, можем да помогнем да си възвърнат усещането за относителна нормалност.

От Марчин Новацки, член на ЕИСК (Полша)

На 8 март 2022 г. организацията, в която членувам в Полша (Съюзът на предприемачите и работодателите) и фондация „Кулски“ (с която е свързана Малгожата Богуш, също член на ЕИСК), организираха малък, но бърз хуманитарен конвой.

Това беше второто пътуване за тази седмица. Отидох до Лвов в Украйна с Малгожата Богуш и Том Палмър, заместник-председател на мрежата „Атлас“ от Съединените щати. Целта на пътуването беше да доставим в Украйна лекарства, медицински и хигиенни продукти. С два натоварени догоре автобуса пристигнахме на мястото, посочено от украинските ни партньори, които опаковат и разпределят продуктите в местата, които най-много се нуждаят от тях.

Автомобили и автобуси образуваха дълга непрекъсната опашка на украинско-полската граница. За съжаление необходимостта от евакуиране на цивилното население не намалява, а системно нараства. Към 10 март 2022 г. Полша вече беше приела над 1,5 млн. украински граждани.

По пътя към Лвов преминахме през няколко контролно-пропускателни пункта. Най-големият, който се пази от военните, беше разположен на самия вход към града. Лвов беше много оживено място, в града имаше няколкостотин хиляди души повече от обичайното. Понастоящем Лвов е център за трансфер и логистика в подкрепа на Централна и Източна Украйна. В покрайнините на града се срещнахме с нашия водач, който ни заведе до логистичния център. Там чакаше екип от хора и те незабавно започнаха разтоварването. Всички продукти бяха сортирани и подходящо описани. Управлението на процесите беше на най-високо равнище и след като приключихме със задачата, намерихме време да обменим идеи във връзка с настоящата ситуация и най-големите нужди на украинците. Жителите на Лвов са отворили домовете си и предлагат настаняване, храна и транспорт на бежанците от райони, които са атакувани от Русия.

По време на престоя ми украинските ни партньори ни предадоха основните си препоръки ни информираха за най-належащите нужди. Работихме заедно всеки ден и за мен е чест да предам тяхното послание. Техните препоръки и нужди мога да бъдат разбити на три основни групи: политически, военни и граждански. Ето най-належащите:

• Финансова помощ и военно оборудване, което е задача за правителствата и големите компании.
• Натиск и строги, широкообхватни санкции срещу Русия и Беларус. Санкции, които да не могат да бъдат избегнати. Те ще бъдат свързани с разходи и за нас и трябва да приемем този факт. Крайно време е да предефинираме енергийната си политика.

От страна на правителствата, организациите на работодателите и работниците и от гражданското общество като цяло са необходими следните конкретни действия:

• Помощ чрез доставка на медицински продукти.
• Доставка на други необходими продукти, посочени от нашите партньори.
• Подкрепа за евакуиращите се семейства. На връщане от Украйна имахме честта да транспортираме евакуиращи се хора. Другата възможност е оказване на съдействие с транспорта на границата.
• Приемане и настаняване на семейства, които пристигат в страни от ЕС. Страните от региона се нуждаят от подкрепа под формата на места за настаняване на бежанците — свободни стаи в домовете ни или празни апартаменти. Що се отнася до Полша, вече сме приели над 2,8 бежанци от войната.
• Улесняване на процеса на търсене на работа за онези, които могат и искат да работят.

Бих искал да изтъкна, че текущата криза с бежанците е безпрецедентна в модерната история на Европа. За преодоляването ѝ трябва да привлечем гражданското общество от всички държави членки.

Йонуц Сибиан, член на ЕИСК, Румъния

В Румъния няколко организации на гражданското общество, сред които FONSS, сдружението Afterhills, сдружението Parentis и сдружението „Нашата усмивка“, в партньорство с община Яш обслужват бежанския център за украинците, бягащи от войната. Следната история, която ми беше разказана от моята колега Михаела Мунтеан, е едно от многото трогателни преживявания от последните седмици.

Първата бежанка, която пристигна в Центъра за хуманитарна и социална помощ за бежанци CTR Nicolina в Яш, беше Йована, на възраст две седмици, мъничка и притихнала в ръцете на майка си, която също беше тиха и бледа след раждането в подслон и 21-дневното пътуване. С тях дойдоха Роман — бащата на бебето, с майка си и 86 годишния си дядо. Група хора от четири поколения слязоха от натоварения автомобил и бавно се насочиха към приемната.

— Откъде идвате?
— Харков!
Името прозвуча болезнено, сякаш присъда за лишаване от свобода.

Все още не бяхме отворили официално, когато колега от митническия пункт ми се обади и попита дали можем да ги приемем, така че при настанихме на двата етажа за уязвими хора.

Момиченцето се беше родило три дни след като напуснали дома си при военни условия. Какъв ли ужас е преживяла младата майка... Сърцето на Роман сигурно се е разкъсвало между дълга да се бие, от една страна, и грижата за толкова много уязвими хора, от друга страна.

Когато слязоха от колата с багажа си, казаха, че просто искат да поспят. След първата нощ ми казаха, че толкова спокойно в нашия център. Но момиченцето беше неспокойно, а леко невиждащият старец не разговаряше с никого. Той е преживял войната като дете. Но сега, опирайки се на бастуна си под товара на годините си и с житейския опит, който не можеше да остави, се местеше бавно от едно диванче на друго.

През първия ден в центъра Йована получи баня и масаж за бебе от екипа на Parentis. Всъщност всички се въртяхме около тях. На следващата сутрин вече си бяха отпочинали, а през нощта бебето беше спало дори без да се събуди, за да яде.

Последваха няколко спокойни дни — с приказливата и симпатична баба, дискретната и приятна майка и сладкото новородено. Роман бързо се включи, за да помага на други бежанци, всячески, като вероятно чувстваше, че връща полученото. Перяхме и простирахме, разказахме си истории. Старецът се оживи достатъчно, за да отговоря на поздравите и да идва навреме на масата.

След няколко дни балансът отново беше нарушен, когато майката, съпругата и момиченцето на Роман се опитаха да продължат за Белгия. На летището разбраха, че само майка му може да излети. Съпругата не притежава биометричен паспорт.

Как ли се е чувствала жената, която оставила сина си, внучка си и баща си... Когато Роман се върна с бебето на ръце, бяхме разстроени. В крайна сметка се намери начин младата майка и момиченцето да заминат. Останаха само мъжете, притихнали и отчаяни, всеки сам със свои мисли и безпомощност. Скоро и те заминаха и остана споменът за бежанеца, който се превърна в колега за малко, радостта, която изпитахме всички сутринта, когато майката сподели, че бебето се е успокоило и е спало непробудно, както и бележката с благодарност от Роман, в която изразява огромната си радост от чудото, наречено Йована — детето, което се роди, докато други умират.

От Жолт Кюкеди, член на ЕИСК, Унгария  

Като делегат от екологична организация знам, че пред лицето на тази човешка трагедия екологичните размисли не са много уместни и че хората, които се сблъскват пряко с притока на бежанци, оценяват дори най-обикновената проява на интерес, състрадание или предложение на минимална помощ.

Покрай работата си в областта на регионалното развитие се запознах с множество местни кметове и областни управители, които незабавно и самоотвержено предложиха на бежанците сгради на своите общини и общи пространства. Има едно селище с едва 700 жители, което е приело повече от сто украинци. Оттогава то им предоставя храна, покрив и пране на дрехите. Веднага след избухването на войната, когато се върнах у дома от пленарната сесия на ЕИСК, писах на 18 членове на местното самоуправление, кметове и областни лидери в Източна Унгария, като попитах какво се случва с тях и с какво можем да им помогнем от далечна Будапеща. Не планирах да се втурвам към границата, тъй като на ранните етапи помощта на ентусиазираните доброволци може да се окаже по-скоро пречка в хуманитарната дейност.

Девет от 18-те души, с които се свързах, отговориха. Останалите вероятно не са имали време да четат имейли или да им отговарят, което е напълно разбираемо в тази ситуация. Отговорилите обаче заявиха, че писмото ми ги успокоило. Било им е приятно да научат, че мислим за тях и че могат да се обърнат към нас. Един човек поиска пари, защото се нуждае от одеяла и детергенти. Друг ме пренасочи към мястото, където се приемат дарения. Но като цяло те обещаха да се свържат с мен, ако положението остане същото или ако стане нетърпимо във финансов или личен план.

Взехме участие и в друга форма на помощ: събиране на медицински материали и изпращането им до онези нуждаещи се, които не са в състояние да си ги набавят в този момент. Доставихметорбички за стоми от работното място на съпругата ми. Торбичките за стоми са специални контейнери за хора, които не могат да отделят телесните си отпадъци по естествен път поради дефект или заболяване, засягащо някои части от храносмилателния или пикочния тракт. Телесните отпадъци се отделят през стома на определено място в коремната стена. Пациентите се нуждаят от нова торбичка всеки ден. Транспортирането на тези жизненоважни торбички беше нещо, което не очаквахме, че ще ни се наложи да правим, но нашият живот е достатъчно сложен, за да разберем, че в подобна ситуация трябва да правим и необичайни дарения.

На заседанието на нашата секция в ЕИСК обсъдихме войната между Украйна и Русия и нейното въздействие. Бях помолен да се свържа с човек, който да говори от бойното поле, както и с ядрен експерт, за да разбера заплахата, свързана с украинските атомни електроцентрали. Тъй като поради работата си в областта на развитието имам много лични познати в Украйна, успях да се свържа със Серхий Прокопенко, млад мъж от Харков, специалист в областта на иновациите и предприемачеството, консултант и научен изследовател в областта на икономиката. Той докладва директно от бойното поле от бункера в Харков, където се беше скрил след бомбения атентат в района малко преди нашата среща. Поради проблеми с интернет връзката неговите включвания се редуваха с тези на унгарския ядрен експерт, който дойде след него. Д-р Жолт Хетеши, старши научен сътрудник в Националния университет по публична администрация, участва в научни изследвания в областта на околната среда, енергетиката и устойчивостта от 2005 г. насам. Преди това, като един от ръководителите на научноизследователската група за устойчиво развитие и ресурси, той е говорил много за кризата, породена от пренаселеността и прекомерното потребление на ресурси. В качеството си на експерт по изчерпването на ресурсите той говори за положението, уязвимостта и риска от възможна ядрена авария в някоя от четирите атомни електроцентрали в Украйна. Опита се да увери аудиторията, че засега светът не изглежда да е в непосредствена опасност от тези атомни електроцентрали. Тази презентация беше последвана от Серхий и докато говореше, успяхме да усетим военната действителност. Серхий получи бурни аплодисменти. Членовете на секцията се отнесоха с искрена симпатия към неговия разказ и не бяхме в състояние да се съсредоточим върху текущата работа.

Мисля, че това е и хуманитарна задача: да се установи връзка с хората, които са изолирани поради войната, и да отхвърлим нашето измамно усещане за сигурност, така че вятърът на реалността да стигне до нас и да осъзнаем, че има неща, които можем да направим.

Татяна Бабраускиене, член на ЕИСК, Литва

Литовската образователна общност наблюдава настоящите мащабни и много агресивни военни действия на Русия в Украйна с дълбока тъга и потрес и предприе инициатива, за да разкаже на по-младото поколение за митовете и реалността относно украинската история.

Много е важно да се разберат корените и причините за безпрецедентната неотдавнашна агресия. Една от тях е информационната война, организирана от Русия, която включва елементи на пропаганда, дезинформация и фалшиви новини за Украйна.

Литовският профсъюз на работещите в областта на образованието и науката (LSMPS-LESTU) организира кампания в литовските училища, за да противодейства на информационната война и в подкрепа на Украйна. На 28 февруари приканихме учители по всички предмети и ръководители на образователни заведения да изнесат първия си урок в подкрепа на Украйна, който да разкаже истината за историята на страната.

Аудрюс​Юргелявичюс, заместник-председател на LSMPS-LESTU и учител по история, изнесе открит урок по история, обхващащ един век от историята на Украйна и произхода на украинската държава. Излъчихме урока на живо онлайн и всички литовски училища можаха да го проследят.

Урокът имаше три цели: да покаже, първо, че хората, живеещи в Украйна, украинците, са независима нация, а не руснаци, второ, че украинците са изградили собствената си история и собствената си държава, която понастоящем управляват. Ако са я създали сами, няма защо да са благодарни на никого за това, че могат да имат държава; и ако не са длъжни никому за това, че имат държава, никой няма правото да им я отнеме. Третата цел на този урок беше да се развенчаят някои митове, които понякога се превръщат в лъжи, когато говорим за историята на Украйна.

Урокът вече е преведен на руски, полски и английски и беше разпространен на всички континенти благодарение на литовската диаспора и Education International.

Подготвихме стикери и приканихме учениците да ги разпечатат и да ги покажат по време на урока, за да изразят подкрепата си за Украйна. Помолихме ги също да заснемат моменти от урока и да ни изпратят снимките. Споделихме тези моменти с украинската образователна общност, заедно с декларация за подкрепа и солидарност.

Много е важно да останем единни. Не можем да позволим историята да бъде пренаписвана.

Урокът със субтитри на английски език е достъпен на следния адрес: https://www.youtube.com/watch?v=G0lu8AM0o8c&t=17s. 

Емилюс Ружеля, член на ЕИСК, Литва

До началото на март литовците дариха над 12 милиона евро. Моята организация „Форум на инвеститорите“, дари
1 000 евро, а предприятията, които членуват в нея дариха над 300 000 евро на различни организации, които помагат
на Украйна.

Доброволческа организация Stiprūs Kartu (По-силни заедно) помага за намирането на транспорт, настаняване и предоставя други ресурси за бежанците от Украйна. „Форумът на инвеститорите“, предостави половината от офиса си във Вилнюс, за да помогне, и е готова да подслони там семейство бежанци. Лично аз освободих в собствения ми апартамент стая, за да приеем бежанци.

Накрая, хората във Вилнюс протестират всеки ден пред руското посолство.

от Фернандо Мануел Маурисио де Карвалю, член на ЕИСК

На 10 март в центъра на Лисабон в проливния дъжд демонстранти се обявиха против войната, санкциите и онези, които печелят от продажбата на оръжие или използват войната като извинение за военизиране. Демонстрации се проведоха и на други места в страната.

В Лисабон протестиращите носеха сини или бели флагове с ръчно нарисуван гълъб и думата „мир“. „Спрете войната, дайте шанс на мира“ беше посланието, което се открояваше на събитието в няколко речи. Сред изказалите се беше Жоао Куельо от Общата конфедерация на португалските работници (CGTP-IN), която осъди „военните ястреби“, които се събират в Европа с цел увеличаване на въоръжаването, и тези, които сега забогатяват от продажбата на оръжие.

CGTP-IN изрази своята солидарност с работниците и народите, които са жертви на войни, и по-специално с тези в Украйна. Действията на CGTP-IN винаги са били ръководени от принципите на отстояване на мира и осъждане на войната, подчертавайки необходимостта от прекратяване на войната и предоставяне на възможност за мир.

Призоваваме за път на диалог за намиране на мирно решение на конфликта. Войната не е решение. А ние сме загрижени е за работниците и народа на Украйна, както и на всички държави, тъй като те са първата и основна група, засегната от войната и разрушенията.

Считаме, че за да защитим мира, трябва да се борим с милитаризма и надпреварата във въоръжаването, като същевременно се съсредоточим върху мирно решение, което включва сключване на споразумения или установяване на механизми за диалог, основани на взаимно доверие, сътрудничество и сигурност между европейските държави и народи. Затова спешно е необходимо да се сложи край на продължаващата военна ескалация.

Налагането на санкции не спира войната и има вредни последици за работниците и хората, както в засегнатите, така и в други държави. При санкциите срещу държави като Ирак имаше такива последици и произтичащо влошаване на условията на живот, които бяха усетени и от други държави. За тази цел е необходимо да се предприемат мерки за справяне с атаките срещу правата, за да не се застрашават условията на живот на работниците.

CGTP-IN посочва, че е необходимо да се осигури пълна подкрепа за бежанците, като същевременно се води борба с всички форми на расизъм и ксенофобия, и подчертава необходимостта от хуманитарна подкрепа за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени хората в Украйна и съседните държави.

Потвърждаваме солидарността си с народите, които са жертви на войната, по-специално с хората и работниците в Украйна, но също и с тези в Палестина и Западна Сахара, Йемен, Сомалия, Сирия и Афганистан. Същевременно подчертаваме, че пътят към мира трябва да бъде изграден в съответствие с международното право и в рамките на ООН.

Йонуц Сибиан, член на ЕИСК описва масовата мобилизация на румънското гражданско общество по отношение на украинските бежанци, търсещи убежище от войната, и насърчава цялото европейско гражданско общество да приеме своите украински съседи: „Ето посланието, което трябва да отправим към света: Нашият дом в Брюксел трябва да бъде и техен дом. Ние сме тук и ще се погрижим за нашите колеги от Украйна, като им осигурим защитна мрежа, морална подкрепа и всичко необходимо“.

Гледайте видеоклипа с Антие Герщайн от Германия, която описва конкретните действия, с които гражданското общество в страната ѝ оказва подкрепа на украинските бежанци.

„Гордея се с бързината, с която се мобилизирахме, за да подкрепим с конкретни действия Украйна, нейния народ, предприятия и гражданско общество. Четири хиляди тона храна бяха доставени на Украйна от няколко германски дружества за търговия на дребно и хранителни стоки. Това е европейска солидарност в действие.“

В този видеоклип членът на ЕИСК Салгадо Мануел Гарсия призовава за „мир, солидарност и уважение“ и обявява обещанието на своя профсъюз да помага на пострадали от войната украинци.

„От името на „Unión General de Trabajadores“ (Генерален съюз на работниците), най-големият профсъюз в Испания, заявявам, че ние напълно осъждаме нахлуването в Украйна на въоръжените сили на Владимир Путин. Това е не само атака срещу основополагащите ценности на Европейския съюз, но и нападение срещу цивилни лица. Призоваваме спешно за солидарност и хуманитарна помощ“.

От Чинция дел Рио, член на ЕИСК, Италия

Руското нашествие в Украйна ще промени геополитическите и икономическите отношения в света и със сигурност отношенията между Русия и ЕС. Възмутителната военна намеса, която причинява жертви сред цивилното население и разрушава градовете и гражданските и икономическите структури на страната, беше твърдо и категорично осъдена от демократичната международна общност и профсъюзното движение.

Изразихме пълната си подкрепа за украинския народ, организирахме демонстрации срещу Путин и неговата непровокирана война и подкрепяме въвеждането на строги икономически санкции срещу Русия, което следва да окаже натиск върху режима. След месец и половина жестокостите продължават, има затруднения с хуманитарните коридори, милиони украинци напуснаха страната, за да потърсят убежище в страни от ЕС, много други са разселени в рамките на Украйна, а преговорите за прекратяване на огъня и мирен процес изостават.  

Организациите на гражданското общество, профсъюзите и НПО в целия ЕС, и по-специално в държавите, граничещи с Украйна, показаха безусловната си солидарност, като предоставиха на бежанците незабавна помощ, медицински грижи, подслон, храна, дрехи и лекарства.  Директивата за временната закрила беше от основно значение за гарантирането на тяхната защита и права в ЕС, помагайки им да се справят с извънредната ситуация и да се интегрират във възможно най-голяма степен в нашите общества. Освен това не трябва да забравяме, че 80 % от бежанците са жени и деца, които за първи път преживяват жестокостта и насилието на войната, с психологически последици, които ще ги бележат за цял живот. ЕС ще трябва да прояви бдителност, за да гарантира закрилата на тези уязвими групи и да се справи с риска от трафик на хора и сексуална експлоатация.

Руското нашествие в Украйна укрепи украинската национална идентичност, геополитическата ориентация на страната към западните демокрации и ускори започването на процеса на присъединяване към ЕС. То съживи отново солидните връзки между ЕС и САЩ, укрепи НАТО по украинските граници и обедини страните от ЕС, които реагираха единодушно, осъждайки руското нашествие и бруталността на войната.  Но след първия пакет от санкции, приет от ЕС, който неотдавна беше разширен, за да обхване вноса на въглища, понастоящем е невъзможно да се постигне общо решение за забрана на вноса, по-специално на газ и нефт, тъй като това би означавало, че Европа трябва бързо да търси алтернативни източници на доставки, за да не зависи икономическото ѝ оцеляване от Русия. Но все още не сме готови, нуждаем се от единодушно решение на европейските правителства, а въздействието на тотално блокиране на руския внос на енергия върху националния БВП на някои държави би било драматично.

Това би означавало затваряне на предприятия и загуба на работни места след пандемичната криза. Разбира се, налагането на пълно ембарго върху газа и въглеводородите ще отнеме време, но пътят е определен и никога няма да се върнем към предишните икономически отношения с Русия. В този контекст обаче ЕС носи отговорността за спасяване на това, което е оцеляло от украинската икономика, за да се избегне трайна катастрофа през следващите години, и за започване на конкретен диалог с Украйна във връзка с процеса на присъединяване, без да се засяга текущият процес на присъединяване на Западните Балкани.

ЕС трябва да установи мерки за компенсация за справяне с отрицателните икономически и социални отражения на конфликта и свързаните с него санкции върху нашите страни. Не можем да пренебрегнем факта, че санкциите срещу Русия ще окажат въздействие върху целите на ЕС за устойчиво развитие, договорени наред с инвестициите, предвидени в пакета Next Generation EU. Трябва обаче да спазим ангажиментите, поети във връзка с екологичния и цифровия преход, и да гарантираме по-добро социално измерение в Европа.

Войната има сериозни последици и за световните и европейските доставки на храни. Тя ще влоши още повече и без това затрудненото положение на европейските земеделски стопани и потребители поради покачващите се цени. Трябва да се съсредоточим върху мерки за гарантиране на продоволствената сигурност в ЕС както в краткосрочен план след инвазията, така и в дългосрочен план. Междувременно не бива да пренебрегваме силното въздействие на войната върху доставките на храни и в държавите извън ЕС. Трябва да се избегне нова социална и икономическа криза и да се спрат спекулантите с цените на храните и петрола и да се обмислят мерки за данъчно облагане на допълнителните им печалби.  

Приоритетът обаче е да се сложи край на войната и да се намери начин за съживяване на преговорите и мирния процес. ЕС следва да се превърне в истински геополитически участник, във водещия участник на масата за преговори, тъй като става въпрос за неговото бъдеще. Китай и Турция имат своите политически и икономически предимства в тези преговори, но те не са застъпници на демокрацията и зачитането на основните права на човека. Това бележи повратна точка в историята на ЕС с политически, икономически и стратегически последици за целия свят. ЕС трябва да поеме нови отговорности и да премине към към по-силна политическа интеграция. Не можем да имаме обща система за отбрана без обща външна политика и по-силна и и по-сплотена политическа интеграция. Всяка стъпка към интегрирана отбрана трябва да бъде придружена от ясен демократичен контрол върху такава система.

Рискът от война в Европа би трябвало да подтикне правителствата на ЕС да работят за ясен процес на политическа интеграция в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа.
ЕС трябва да отстоява и защитава своите ценности и носи отговорност за опазването на мира, който гарантираме в Европа през последните 70 години.

От Andris Gobiņš, член на ЕИСК, Латвия

Всеки един от нас може да допринесе за по-бързо и по-трайно постигане на свобода. Въз основа на опита ми на човек, израснал в семейство на бежанци в изгнание и понастоящем работещ в Латвия, предлагам няколко начина, по които да дадем своя принос.

1. Трябва да знаем какви са нашите цели и да действаме съобразно с тях.

Няма съмнение — колкото по-рано Украйна бъде напълно освободена от руската окупация и терор, толкова по-малко ще бъдат убийствата, изнасилванията, изтезанията, страданията и щетите. Толкова по-малко ще бъде и отрицателното въздействие върху останалата част от Европа.
Трябва да направим всичко по силите си (да, наистина всичко), за да помогнем на Украйна да спечели тази война срещу терора и да спасим бъдещето на ЕС и Европа. В качеството си на гражданско общество ние наистина можем да допринесем за това, като упражним натиск върху лицата, отговорни за вземането на решения, или като провеждаме обсъждания с тях, както и чрез по-добри действия и по-силни връзки с организациите на гражданското общество.

2. Възможните искания от страна на гражданското общество към правителствата включват:
-    настояване за действия от страна на политиците (включително тези от тях, които са членове на Вашата организация или нейни поддръжници). Трябва да се доставят всички необходими оръжия и да бъдат наложени всеобхватни, строги санкции. Няма място за каквито и било актове на помирение. – Това са необходимите действия от наша страна.
-    решителни действия за ограничаване на разпространението и противодействие на фалшивите новини и манипулациите. – Необходими са по-решителни действия от страна на ЕС.
-    разработване на механизъм в областта на мира, възстановяването и устойчивостта за Украйна и държавите членки на източната граница на ЕС, така че ЕС да бъде най-стабилният и проспериращ регион в света.

3. Възможните действия в рамките и от страна на гражданското общество включват:
-    бойкотиране на всички вносни стоки от Русия, включително вноса на енергия, бойкотиране на предприятия, които продължават да извършват дейност в Русия или да си сътрудничат с нея, купуване на украински продукти. – В тази област са необходими повече усилия от наша страна.
-    присъединяване към неформалната мрежа на профсъюзите, които отказват да товарят/разтоварват руски кораби и др., присъединяване към организации на гражданското общество, които си сътрудничат с Украйна или помагат на украинските бежанци. – Нека предприемем действия във всички тези области!
-    включване на теми, свързани с Украйна, и представители на украински организации във всички заседания на Вашите организации и мрежи по примера на всички секции на ЕИСК и на нашата Пленарна асамблея. – Нека да продължаваме в същия дух.

Заключения: – Агресорът, Русия, не бива да извлече дори минимални ползи/предимства. ЕС ще спечели най-много, ако Украйна се присъедини към него.

Както ЕИСК много ясно заяви в своята резолюция, за ЕС и международната общност е изключително важно да не се променят граници с военни средства и агресорът да не извлече никакви ползи. Трябва да се отстоява върховенството на закона за сметка на правото на най-силния, а на Украйна трябва да се изплатят пълни репарации. Всичко друго сериозно би навредило на ЕС и би накърнило световния мир, като цената би била невъобразимо висока — както по отношение на човешките жертви, така и на финансовите загуби.

Аз вярвам, че Украйна трябва да стане пълноправна държава — членка на ЕС, и че това ще се осъществи много скоро. ЕС ще бъде по-силен, а и несъмнено по-добър с Украйна в него. Несъмнено е налице достатъчно мотивация за оставащите реформи, необходими в Украйна. Неоспоримо е и огромното ѝ положително влияние върху ценностите на ЕС и свързаните с тях политики.

Между другото, на 9 май, Деня на Европа, в Латвия ще бъдат засадени слънчогледи в рамките на инициатива на организации на гражданското общество под надслов „Солидарност за Украйна“ (#UkraineSolidarity) и „Украйна в ЕС“ (#UkraineInTheEU). В нея ще се включат важни институции на ЕС и други участници — присъединете се и Вие!