На пленарната си сесия през януари ЕИСК обсъди визията на ЕС „Стратегически компас“ за сигурност и отбрана, като заяви, че сигурността следва да се разбира в широк смисъл, далеч извън рамките на военната отбрана. Гражданското общество не следва да бъде страничен наблюдател по отношение на сигурността: във времена на криза то може да има стабилизираща роля, както се наблюдава във войната в Украйна.

В становището си по собствена инициатива „Стратегическият компас на ЕС“ ЕИСК изрази необходимостта от по-широко определение, тъй като настоящото понятие за сигурността е твърде ограничено. „Сигурността излиза извън рамките на военната отбрана. Във времена на комплексни хибридни заплахи понятието за сигурността следва да бъде разширено, за да включи аспекти от областта на енергията, транспорта, цифровите технологии, водата и продоволствената сигурност, сигурността на гражданите и външната намеса“, заяви Кристиан Моос, докладчик по становището на ЕИСК.

В становището се твърди, че успоредно с националния капацитет, планирането на отбраната и съвместното възлагане на обществени поръчки, ЕС следва да продължи да инвестира ограничените си ресурси предимно в граждански политики и механизми, за да се даде възможност за предотвратяването на конфликти. Именно в тази област гражданското общество може да постигне промяна чрез своите социални и икономически мрежи, наред с големия си потенциал за публична и културна дипломация.

Завръщането на войната в Европа с агресията на Русия срещу Украйна е предупредителен сигнал за отношенията на ЕС с НАТО.

„ЕС и НАТО все още не са проучили напълно потенциала на сътрудничеството помежду си. Укрепването на европейския стълб на сигурността и отбраната означава укрепване на НАТО. Когато говорим за укрепване на отбранителните способности на ЕС, целта не е да се конкурираме с НАТО, а да допълним капацитета му“, заяви докладчикът и член на ЕИСК, Петер Клевер. (mt)