Януш Питкевич: Услуги от общ интерес и пандемията

Както всяка година на 1 март, докато се провеждаха проучвания и дебати, заедно с нашите български приятели отбелязахме веселия ден на мартениците. Сложихме си за късмет гривнички от усукани червени и бели конци с вълнени пискюлчета. Усеща се силно оптимизмът на идващата пролет. Пожелахме си успех за последния етап от петгодишния мандат в ЕИСК.

Инстинктивно страняхме от заплахата за нашия добър живот в сърцето на ЕС, идваща от разпространяващия се в Азия вирус. Вярно е, че знаци и сериозни предупреждения вече достигаха до нас от Южна Европа, но ние трябваше да защитим процедурите на европейските институции от пандемията. И освен това, както се шегуваха нашите колеги отвъд Дунава, като последно средство капка лекарство от домашната аптечка, т.е. малко ракия, не може да навреди. В действителност призивите за дезинфектанти бяха пренебрегнати, но бяхме убеждавани, че рискът се следи внимателно, така че страховете ни относно вируса бяха притъпени.

В сряда, 11 март, все още обсъждах препоръките относно Плана за инвестиции за устойчива Европа в проучвателна група ECO/505. В секциите правихме планове за действие и резервирахме следващите си пътувания, а седмица по-късно внезапно животът спря. Извънредно положение! Мога да го сравня метафорично с влак, който внезапно пуска спирачките, и искри летят под колелата.

Никой не беше очаквал мерките за ограничаване на движението, които ставаха по-строги с всеки изминал ден. Това засегна самата основа на нашия живот. Беше странно психологично цунами, както би казал поетът Константи Илдефонс Галчински, тъга, обхванала духа. Изненадващо беше, че трябва да си останем у дома с ежедневните опасения. Възникнаха въпроси откъде да намерим помощ и основни продукти, трябваше да преосмислим навиците си.

Не мислех, че няма да мога да се върна в Брюксел до юни, когато пътувах с автомобил по празни магистрали, тъй като полетите не бяха възобновени. Спомням си, че разпечатах „разрешението“ за пътуване, което получих по електронна поща от генералния секретар — разрешението за преминаване по повод на COVID-19, издадено на 29 май 2020 г. на четири езика и украсено с печат. Целта му беше да не бъда поставен под карантина.

За да съм сигурен, прозвъних по телефона германските служби за здравеопазване на регионите, през които трябваше да пътувам, за потвърждение. На 8 юни в Брюксел взех участие в първото комбинирано заседание на проучвателна група ECO/510 и след това в пленарната сесия на 10 и 11 юни.

В обществените и социалните медии вече гъмжаха коментари и подозрения за въображаемите създатели на вируса. Жалко е, че поне досега не е създаден съвременен шедьовър от ранга на „Декамерон“ на Джовани Бокачо от 14-ти век или „Чумата“ на Албер Камю от 1947 г., които наистина показват недостатъците на човешката природа и борбата на човечеството срещу болестта.

Що се отнася до опита от затварянето по света и предупреждения за нови вълни от SARS-CoV-2, този път в комбинация със сезонния грип, който коства живота на мнозина ежегодно в много държави — дори повече от COVID-19 понастоящем, се замислих за значението на „услугите от общ интерес“, които бяха пренебрегвани десетилетия наред.

В крайна сметка пандемията от COVID-19 показа, че местните, регионалните и общоевропейските доставчици на тези услуги са изключително важни и изпълняват стабилизираща функция. Най-сетне социалната сфера започна да вярва в своята основна роля, която е гръбнакът на европейския социален модел и потенциално на положителното възстановяване на икономиката в рамките на инструментите, предвидени в програмата „ЕС от следващо поколение“ и Европейския зелен пакт.

Енергийните и водните услуги, обработката на отпадъци и общественият транспорт във времена на икономическа криза гарантираха продължаването на ритъма на живот в нашите общности и сигурността. В крайна сметка, без предишните инвестиции в тези сектори не би било възможно да се справяме с ежедневните задачи като вземането на душ сутрин у дома, приготвянето на кафе или стигането навреме на работа или до болнично лечение. Същото се отнася и до здравните грижи, грижите за хората с увреждания и възрастните хора. Те не биха били възможни без процедури за управление на кризи или ако услугите от общ интерес не се радваха на политическо разбиране и обществена подкрепа.

Също така трябва да разгледаме изключително важната област на образованието, научните изследвания и общото понятие „култура“ и само тогава можем да се оплачем от трудностите, с които се сблъскахме по време на кризата.