Грузия, още един фронт за Русия

Краят на 2023 г. ще бъде опасен момент за Грузия. През декември Европейският съвет трябва да реши дали да предостави на бившата съветска република статут на „страна кандидатка“ за присъединяване към ЕС. 

През юни 2022 г. Съветът отказа този статут на Грузия, за разлика от Украйна и Молдова, поради проруската и очевидно враждебна политика на грузинското правителство спрямо Запада. Признавайки „европейската перспектива“ на Грузия, Съветът обвърза статута на страна кандидатка с изпълнението на 12 приоритета, свързани, например, с подобряването на медийната среда и независимостта на съдебната система.

Контекстът в тази страна е белязан от от голямо вътрешно социалнополитическо напрежение поради различията във възгледите между управляващата партия „Грузинска мечта“ на олигарха Бидзина Иванишвили (натрупал състояние от 4,5 милиарда евро в Русия) и 3,7-те милиона грузинци. От една страна имаме правителство, което е на власт от 2012 г., и което постепенно наложи политика, която днес изглежда решително проруска, а от друга, 81% от населението (според последните сондажи) иска да се присъедини към ЕС.

Напрежението се дължи и на факта, че Русия се възприема като манипулираща грузинското правителство. Как иначе да си обясним факта, че „Грузинска мечта“ се опита да прокара закон срещу „чуждите агенти“, по примера на руския закон от 2012 г., който можеше само да раздразни грузинците, които си дават сметка, че този текст би премахнал трайно шансовете им да се доближат до Европа?

Русия подкрепя правителството на Иванишвили в неговата политика за скъсване със Запада. Докато грузинското правителство систематично възпрепятства връзките със западните партньори (посредством неспирна полемика с европейските и американските представители или пропаганда относно приписваните намерения на Запада да открие втори фронт в Грузия с цел отслабване на Русия), Кремъл възхвалява решенията на правителството на Иванишвили и предприема мерки за да привлече на своя страна грузинското обществено мнение като възстановяването на директните полети между двете страни (прекъснати от 2019 г.) или премахването на визите за грузинците, пътуващи до бившата колониална сила.

Този „коктейл“ несъмнено е експлозивен, само няколко месеца преди решението на Европейския съвет, възприемано като историческо от голям брой грузинци. Част от тях не могат да простят на екипа на Иванишвили връщането на страната в сферата на руското влияние. Друга част, може би мнозинството, се счита за проевропейски настроена, но не знае какво да мисли, заливана от правителствената комуникация, която отправя остри критики към Запада и изглежда загрижена да не дразни Русия, която демонстрира все по-голяма агресивност. Рисковете за сигурността са много високи в държава, която, да не забравяме, беше сцената на началото на „меренето на силите“ между Москва и Запада, белязано от руско-грузинската война през 2008 г.