Жолт Кюкеди, член на ЕИСК, Унгария

Г-н Кюкеди разговаря с нас за своето участие в подпомагането на украинците в Украйна и в Унгария

Като делегат на екологична организация знам, че сега не можем да направим почти нищо, тъй като ситуацията не е благоприятна за размисли относно екологията. От друга страна, дори и най-простата проява на интерес, съчувствие и предлагането и на минимална помощ са от голямо значение за тези, които приемат бежанци. По време на работата си в областта на регионалното развитие се запознах с много местни кметове, областни ръководители, които след началото на войната незабавно и безкористно предложиха своите общински сгради и общи площи на бежанците. Имаше едно селище с едва 700 души, което приюти повече от сто човека. Оттогава то ги храни, осигурява покрив над главите им и пере дрехите им. Веднага след избухването на войната, когато се прибрах у дома от пленарната сесия на ЕИСК, писах на 18 членове на местното самоуправление, кметове и областни ръководители в Източна Унгария с въпроса какво става с тях и с какво бихме могли да им помогнем от далечна Будапеща. Не смятах да се втурвам към границата, тъй като в първите дни ентусиазираните доброволци имаха проблеми с организацията на хуманитарната дейност.

Девет от 18-те души, с които се свързах, отговориха. Останалите вероятно не са имали време да четат или да отговарят на имейли, което е напълно разбираемо в тази ситуация. Тези, които отговориха, обаче казаха, че писмото ми им е подействало успокояващо. Те са се зарадвали да разберат, че има към кого да се обърнат, даже без да предлагаме реална помощ, зарадвали са се на самия факт, че мислим за тях. Някои помолиха за пари, защото имали нужда от одеяла и перилни препарати. Други ме препратиха към местата, където се искаха дарения. Но като цяло обещаваха да се обадят, ако ситуацията се задържи така и вече не могат да издържат финансово или в личен план.

Докато пиша тези редове, си давам сметка, че в най-скоро време отново ще се прибера у дома и ще пиша отново на тези девет отзовали се по въпроса, за да ги питам какво става в момента и от какво имат нужда сега. Поговорихме и за това колко отдавна не сме се виждали и въпреки че тази тъжна ситуация ни събра отново, определено ще намерим време да се срещнем лично. Нищо не е по-важно от това да имаме приятели, на които можем да разчитаме.

Включихме се и в още един вид помощ: събиране на медицински консумативи и изпращането им на нуждаещите се, които нямат възможност да си набавят такива в тази ситуация. Много хора са лишени от възможността да задоволяват своите телесни нужди по естествен начин поради увреждане или заболяване, засягащо някои части на храносмилателния или пикочния тракт. Подобно състояние е ужасно. Телесните отпадъци се изхвърлят през стома, разположена на определено място в коремната стена. Осигурихме торбички за стома от работното място на съпругата ми, тъй като на всеки пациент е необходима по една торбичка на ден, която след това трябва да изхвърли от хигиенни съображения. От друга страна, без нея не можеш да живееш и един ден, защото тогава живееш просто нечовешки. Да се превозват тези жизненоважни торбички беше неочаквано. Животът ни обаче е достатъчно сложен, за да проумее човек, че в подобна ситуация се налага да се правят и необичайни дарения.

По молба на ЕИСК на заседанията на специализираните ни секции обсъдихме украинско-руската война и нейното отражение върху ЕИСК. В секцията TEN ме помолиха да извикам за разговор някой от бойното поле, както и ядрен експерт, за да можем да разберем заплахата, свързана с украинските атомни електроцентрали. Тъй като имам много лични познати в Украйна благодарение на работата си в областта на развойната дейност, успях да се свържа със Сергей Прокопенко, млад мъж от Харков, млад специалист по иновации и предприемачество, консултант и изследовател на новата икономика, който успя да ни запознае с войната. Той се включи директно от бойното поле от един бункер в Харков, защото районът, където се намираше, е бил бомбардиран малко преди предаването. Наложи се също така да се размени за малко с унгарския експерт по ядрена енергетика, който беше след него, защото Интернет връзката прекъсна. Д-р Жолт Хетеши, старши научен сътрудник в Националния университет по публична администрация, се занимава с изследователска дейност в областта на околната среда, енергетиката и устойчивото развитие от 2005 г. насам. Преди това, като един от ръководителите на изследователската група по устойчиво развитие и ресурси, често е говорил за кризата, произтичаща от пренаселеността и прекомерното потребление на ресурси. Като експерт по изчерпването на ресурсите той представи ситуацията, застрашеността от евентуална ядрена катастрофа и вероятността за такава в някоя от четирите атомни електроцентрали в Украйна. Постара се да успокои аудиторията, че засега тези атомни електроцентрали не представляват непосредствена заплаха за света. След това изложение продължи Сергей и докато той говореше, се усещаше реалността на войната. Беше аплодиран бурно. Искрено съпричастни към разказа му, изобщо не можехме да се съсредоточим върху работата си в секция TEN.

Струва ми се, че това също е хуманитарна задача: да се свързваме с хората, които са се оказали в изолация от войната, и да загърбим привидното си чувство за сигурност, за да ни връхлети вятърът на реалността и да почувстваме, че имаме задачи, които трябва да изпълним и отдалеч.

Като християнин съм съпричастен с всички, които страдат или умират по време на тази война. Като природозащитник, който се занимава с проблема с изчерпването на ресурсите, разбирам, че трябва да си поделяме все повече и повече от нашите намаляващите ресурси. Тук, в Брюксел, често давам по едно-две евро на бездомниците, които живеят в метрото или на улицата. А когато се прибера вкъщи, се чудя с какво мога да помогна на тези, които са постоянно на пост, или изобщо на онези, които изпадат в някаква нужда.

Жолт Кюкеди, член на ЕИСК, Унгария