От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

Докладът на Марио Драги отново насочи вниманието към спешната необходимост от справяне с икономическите предизвикателства пред Европа. Този доклад, както и докладът на Енрико Лета са като сирени, които бият тревога с ясно и сериозно послание: Европа е изправена пред решителен момент и не можем да си позволим да бъдем самодоволни.

Залозите са по-високи от всякога: през последните две десетилетия икономическият растеж на ЕС непрекъснато е по-нисък от този на САЩ, докато Китай бързо наваксва разликата. От 2002 г. до 2023 г. разликата в равнищата на БВП между ЕС и САЩ (по цените от 2015 г.) нарасна от малко над 15 % до тревожните 30 %. От сравнението личи още по-сурова реалност, ако се вземе предвид покупателната способност: разликата е нараснала от 12% на значителните 34%.

Едно от най-големите предизвикателства е регулаторната среда в Европа. Данните са впечатляващи: от 2019 до 2024г. ЕС е приел близо 13 000 законодателни акта, в сравнение с 3 500 в САЩ.

Това регулаторно претоварване доведе до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, отклонявайки ресурси от иновациите и подобряването на резултатите. Освен това то предизвика тревожната тенденция дружествата да се преместват извън ЕС, като между 2008 г. и 2021 г. 30 % от европейските „еднорози“ са напуснали ЕС.

Както подчертава Драги, инвестициите сами по себе си няма да дадат тласък на Европа. Целта е да се гарантира, че реформите водят до значим напредък. Трябва да се съсредоточим върху завършването на единния пазар, премахването на пречките, приоритизирането на съгласуван подход за намаляване на тежестта и рационализирането на разпоредбите. Това са ключови стъпки, които могат да бъдат предприети незабавно без сериозни политически битки и биха донесли осезаеми ползи за предприятията, особено за МСП, които са гръбнакът на нашите икономики.

Освен това не можем да пренебрегнем взаимосвързаността на нашите сектори и икономики. Подобренията в една област могат да доведат до положителни ефекти в други области. Например интегрирането на ИИ и основани на данни технологии може да подпомогне по-интелигентното енергийно управление в различните отрасли, като значително намали разходите и емисиите — от усъвършенстваното производство до прецизното земеделие. Това са видовете полезни взаимодействия, към които трябва да се стремим.

Пътят напред е ясен. Европа разполага с капацитета, талантите и потенциала за иновации, за да си възвърне конкурентното предимство. Това обаче ще изисква силна политическа воля, сътрудничество и съсредоточаване върху дългосрочните стратегически цели. Сега ние — институциите на ЕС и държавите членки — трябва да превърнем тези възможности в действия, които водят до реална промяна.