Журналистите с увреждания могат да вършат работата си еднакво добре и могат също така да предлагат различни и свежи перспективи — защо тогава толкова малко работят в медиите? Ларс Боселман от Европейския съюз на слепите пише за недостатъчното представителство на хората с увреждания в медийната индустрия и за необходимостта да се сложи край на стереотипното им представяне в новините.

Всички демокрации се основават на ключови принципи и един от най-важните е свободата на пресата. Тази свобода помага да се гарантира, че действията на политическите лидери са прозрачни за обществеността. Тя също така ни дава възможност за достъп до информация без външна намеса.

Въпреки това все още съществуват аспекти на медийната практика, които трябва да бъдат подобрени, особено що се отнася до многообразието. По отношение на представителството в медиите или отразяването на теми, свързани с различни социални групи, все още далеч не сме равни.

Настоящите данни показват, че хората с увреждания не са адекватно представени в пероснала на вестниците, радиостанциите и телевизионните оператори. Това е много тревожно, като се има предвид, че до 16 % от световното население има някаква форма на увреждане. Освен това, както се подчертава в доклад на ЮНЕСКО, хората с увреждания често се сблъскват и с предразсъдъци поради стереотипното представяне на нашите общности в медиите, пред световната публика.

За да променим общественото възприятие за хората с увреждания, трябва да подчертаем колко е важно те да работят в новинарските студиа и да участват в процесите на създаване на съдържание.

Обществото трябва да разбере, че медийната индустрия няма да бъде напълно приобщаваща, докато хората с увреждания не станат част от работните процеси. Освен това темите, свързани с уврежданията, трябва да бъдат обхванати чрез различен подход: медиите трябва да признават, че лицата с увреждания са хора, които следва да се ползват от правата си наравно с всички останали. Освен това, тъй като форматите на съдържанието се променят постоянно, имаме нужда от експерти, които да проектират тези формати така, че да бъдат достъпни и приобщаващи. 

Въпреки факта, че общността на хората с увреждания е по-слабо представена в медийната индустрия, все още можем да намерим много вдъхновяващи примери, които показват, че тези хора могат да бъдат отлични създатели на съдържание.

Неотдавна, в своята поредица подкастове, Европейският съюз на слепите излъчи епизод, посветен на параолимпийските игри в Париж през 2024 г.. В този епизод разговаряхме с Летиция Бернар, незряща френска журналистка, която работи за „Радио Франс“. Освен тазгодишните параолимпийски игри, г-жа Бернард вече е отразявала изданията съответно в Лондон и Рио през 2012 г. и 2016 г., както и зимните параолимпийски игри в Сочи 2014 г. и Пьончанг през 2018 г.

„Събития като параолимпийските игри имат положително въздействие за премахване на бариерите и преодоляване на стереотипите“, подчерта г-жа Бернар по време на интервюто. „Дори ако журналист има увреждане, той може да работи ефективно и дори да описва нещата по различен начин“, добави тя. Професионалният път на г-жа Бернард, както и нейните разсъждения по този въпрос, ни казват, че това измерение също трябва да бъде разгледано, за да се изгради по-приобщаващо общество: равенството трябва да бъде в основата на медийната индустрия.

Ларс Боселман е изпълнителен директор на Европейския съюз на слепите (EBU).