от Карел Лано

Напоследък е възприето да казваме, че Европа е неконкурентоспособна и че е необходима мащабна кампания за дерегулация на равнището на ЕС. Степента, в която икономическото положение може да се счита за проблематично, обаче зависи от определението за „конкурентоспособност“, използвания знаменател и референтния показател, както и от обстоятелствата.

Освен това конкурентоспособността погрешно се приравнява на дерегулация, сякаш една мащабна кампания за опростяване би била решение. Ето защо е важно параметрите на дебата да бъдат правилно определени, в противен случай дебатът рискува да излезе извън контрол и да подхрани евроскептичните нагласи.

Конкурентоспособността като политическа цел се завръща, въпреки че тя никога не е отсъствала напълно — важно е да си припомним някои исторически факти. С Лисабонската стратегия, официално приета от Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г., ЕС си постави за цел да се превърне в „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“. Конкурентоспособността вече беше повод за загриженост за Европейската комисия по време на председателството на Жак Делор — ако искате да се убедите в това, прочетете известната статия на Пол Кругман от 1994 г., който я описва като „опасно обсебване“. Тогава г-н Делор беше обезпокоен от нарастването на безработицата в Европа на фона на конкуренцията от страна на САЩ и Япония и предложи като решение инвестиционна програма в областта на инфраструктурата и високите технологии. Звучи познато.

Опростяването на законодателството също е в дневния ред от дълго време. Инициативата за опростяване на законодателството за вътрешния пазар (SLIM) започна още през 1996 г., когато ЕС имаше 15 държави членки. В периода 2005—2006 г., преди финансовата криза, комисар Чарлз Маккрийви (2004—2009 г.) се застъпва за т.нар. „регулаторни прекъсвания“. В рамките на Комисията „Юнкер“ заместник-председателят Франс Тимерманс беше натоварен с програма за по-добро регулиране. Въпреки че всички тези планове бяха похвални, би било по-добре да се преодолеят първопричините за сложността на нормативната уредба — процеса на вземане на решения и лошото прилагане — вместо просто да се третират симптомите. Но с 27 държави членки това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Конкурентоспособността, поне както е определена в доклада на Марио Драги, се отнася по-скоро до производителността и растежа на БВП, а резултатите могат да бъдат много различни в зависимост от използвания знаменател. Съществуват обаче и други начини за измерване на конкурентоспособността. Например вътрешната конкурентоспособност може да бъде разгледана спрямо външната конкурентоспособност. Погледнато отвътре ЕС изглежда слаб, с намаляваща производителност в сравнение със САЩ. Във външен план обаче ЕС има търговски излишък и излишък по текущата сметка, докато САЩ са изправени пред огромен търговски дефицит и дефицит по текущата сметка, но това не изглежда да е проблем, освен за президента Тръмп.

ЕС има също така много по-добра фискална позиция от САЩ или дори от Япония, въпреки че не разполагаме с подробни данни за точно сравнение с Китай. През 2024 г. бюджетният дефицит на ЕС беше около 3,5 % от БВП, докато в САЩ той беше почти двоен (6,4 %). Доминиращата позиция на долара позволява на САЩ да финансират този дефицит на международните пазари, въпреки че средносрочните лихвени проценти варират в ЕС и САЩ, което отразява опасенията на пазара относно икономиката на САЩ. Понастоящем шестмесечният пазарен лихвен процент по кредитите в щатски долари е 4,8 %, докато в еврозоната той е 2,5 % (Euribor).

Освен това цените на енергията в ЕС са много по-високи, отколкото в САЩ от средата на 2021 г., когато Путин започна да манипулира цените, което засегна конкурентоспособността на производствения сектор, особено в Германия. Днес цената на енергията в ЕС е най-малко с 50 % по-висока, отколкото в САЩ.

Енергийната политика е друг добър пример за регулаторния дебат: прекаленото регулиране ли е наистина проблемът? Напротив, ЕС разполага с единен енергиен пазар за разпределение, но не и за производство, който остава под контрола на държавите членки. Това създава проблеми в държавите с прекомерно производство, тъй като недостигът на енергия в други държави води до по-високи цени, както се наблюдава между Швеция и Германия.

От друга страна, в цифровия сектор може да се запитаме дали липсата на регулиране е желателно. Искаме ли „свобода на словото“ по модела на САЩ, където няма модериране на съдържанието? Искаме ли олигополен пазар, какъвто имаме днес?

Тези кратки разсъждения подчертават следното: към всеки дебат относно конкурентоспособността и дерегулирането трябва да се подхожда изключително внимателно, за да се предотврати превръщането му в догматична дискусия, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху разумното изготвяне на икономически политики.