Група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Между 2010 г. и 2022 г. цените на жилищата в ЕС нараснаха с 47%. През същия период наемите се увеличиха с 18%. Според Евростат през 2023 г. над 10% от домакинствата в градовете и 7% от домакинствата в селските райони са изразходвали повече от 40% от разполагаемия си доход за настаняване. За да покаже по-добре как жилищното настаняване може да бъде направено по-достъпно и устойчиво за всички европейци, ЕИСК възложи проучване, в което се разглеждат политическите решения за постигането на тази цел. В това интервю съавторите на проучването Агниешка Май, икономист, и Каролина Зюбел, директор на дирекция „Околна среда, енергетика и изменение на климата“ в Центъра за социални и икономически изследвания (CASE), обсъждат основните констатации от проучването.

За какво се отнася това проучване на ЕИСК и защо то е от значение?

В настоящото проучване относно и устойчивото жилищно настаняване на достъпни цени в ЕС се разглежда необходимостта от такова жилищно настаняване, като се подчертава ролята на цифровизацията (ИИ, цифрови разрешения за строеж, съответни бази данни) и структурите на социалната икономика. Посредством проучвания на конкретни случаи в него се подчертават иновативните усилия, които подобряват достъпността, включително финансовата, и устойчивия характер на жилищното настаняване. В проучването се дават приложими препоръки за периода до 2030 г. и до 2050 г. в съответствие с целите на ЕС за издръжливост спрямо изменението на климата, социална справедливост и икономически растеж. В него се предлагат стратегически идеи за адаптиране на жилищните политики към променящите се предизвикателства, като същевременно се насърчава благосъстоянието на общностите.

Какви са основните констатации в проучването?

Цифровизацията представлява добра възможност да се подобри ефективността на планирането, строителството и управлението на жилищния фонд, тъй като може да намали разходите и да повиши устойчивостта. Обаче понастоящем нейното въздействие върху икономиите на разходи е ограничено. Основните пречки пред възприемането на напредъка в областта на цифровите технологии включват традиционните възгледи на заинтересованите страни, усещането за ниска възвръщаемост на инвестициите, високите разходи за внедряване и липсата на стимули, обучение и разпоредби. За да се използва пълният потенциал на цифровизацията, от съществено значение са допълнителните инвестиции в цифровата инфраструктура, например посредством повишаване на оперативната съвместимост на цифровите платформи.

Участието на субектите на социалната икономика (сдружения за жилищно настаняване с ограничена печалба, организации с общественополезна цел, кооперации) представлява обещаваща политическа иновация за справяне с настоящите предизвикателства, свързани с жилищното настаняване. Тези субекти предлагат икономически ефективни, добре разработени решения за жилищно настаняване, които насърчават сближаването в рамките на общностите и насърчават дългосрочната жилищна стабилност. Например жилищата, построени във Виена с нестопанска цел или с цел ограничена печалба, представляват 30% от всички жилища, които се строят в града, и играят решаваща роля за стабилизирането на жилищния пазар, като оказват възпиращ ефект върху цените. Това спомага за задържане на цените на наемите на достъпни равнища и предотвратява изкривяването на пазара.

Въз основа на констатациите какви са Вашите основни препоръки относно действията, които трябва да се предприемат, и по-нататъшните изследвания?

В средносрочен план приоритет за жилищните политики на ЕС следва да бъде приемането на „Нов европейски курс за устойчиви социални жилища на достъпни цени“ и на „Директива за жилищната политика“ с оглед на прилагането на единен подход във всички държави членки. Държавите следва да насърчават иновативни модели като кооперации и жилища с ограничена печалба, да предоставят гъвкава финансова подкрепа за проекти в областта на жилищното настаняване и да използват цифрови инструменти за подобряване на решенията в областта на жилищно настаняване.

В дългосрочен план жилищните политики следва да възприемат стратегически и устойчив подход, като се наблегне на местните решения и постоянното наблюдение. Цифровизацията трябва да бъде стандартизирана посредством законодателство, като практиките на кръговата икономика като банкови заеми се обвържат с кръговостта на сградите, стимули за отдаване под наем въз основа на енергийна ефективност и инициативи за финансиране на местно равнище. Освен това концепцията за „социално жилищно настаняване“ следва да се разшири, така че да включва семействата със средни доходи, подобно на модела, който се прилага във Виена, като се насърчава смесването на социалните слоеве и се предотвратява гентрификацията. От решаващо значение е също така да се постави акцент както върху новото строителство и реновирането, така и върху смяната на предназначението на неизползваните сгради, за да се отговори ефективно на жилищните нужди.

Бъдещите научни изследвания би трябвало да се съсредоточат върху приобщаващи подходи в градоустройственото планиране, строителството и осигуряването на жилища, за да станат те по-достъпни за всички граждани. Тези изследвания следва също така да проучат въздействието на нововъзникващите технологии, като ИИ и автоматизацията, върху намаляването на разходите и ефективното проектиране и управление на жилищата. Освен това научните изследвания следва да проучат иновативните модели на жилищно настаняване в държавите — членки на ЕС, като набележат стратегии, които могат да подобрят както финансовата достъпност, така и устойчивостта.

Проучването беше възложено от ЕИСК по искане на група „Организации на гражданското общество“.