От група „Работници“ на ЕИСК

10 ноември беше Денят на равното заплащане през 2021 г. и предостави възможност да се повиши осведомеността за разликата в заплащането на жените и мъжете, която в Европа е средно над 14 % и значително по-висока в някои държави. В някои случаи тенденцията се подобрява, но в други настоящият темп на подобряване ще доведе до задоволителни резултати едва след няколко хиляди години...

В основата на тези разлики е проблемът с несигурната заетост, който като цяло засяга повече жените отколкото мъжете (жените заемат 58 % от всички работни места на минимална работна заплата в Европа). Ниските заплати засягат всички работници, но се отразяват най-тежко на най-уязвимите. Един от основните начини да се преодолеят тези разлики е да се повишат минималните заплати в Европа, за да се гарантира, че всички получават заплащане, гарантиращо жизнен минимум.

Както отбелязва Европейската конфедерация на профсъюзите, повишаването на минималните заплати до 60 % от медианните заплати и 50 % от средните заплати ще намали разликата в заплащането на жените и мъжете с 25 % в Румъния, 19 % в Гърция, 12 % в Полша, 11 % в Словакия и 10 % в Испания и Люксембург. Това е още една причина, поради която е жизненоважно да се укрепи Директивата на ЕС относно адекватните минимални работни заплати.

Както ЕИСК посочи през март тази година, гарантирането на достойни минимални работни заплати и укрепването на колективното договаряне са наложителни стъпки, които биха направили обществото стабилно и иновативно и биха насърчили благосъстоянието. Заплатите, гарантиращи жизнен минимум, са важни и за премахването и осигуряването на защита от бедността, както и за подобряването на условията на труд и живот на уязвимите хора — група, която за съжаление все още включва жените. Разликите не са ограничени само до заплатите, а обхващат и пенсиите: при пенсионерите те възлизат на 30 % и са резултат от значителните разлики в социалноосигурителните вноски през трудовия живот на всяка група. В някои случаи, като например в Малта, разликата в пенсиите достига до над 42 %.

Гражданското общество и социалните партньори, заедно с европейските институции и националните правителства, трябва да продължат да полагат усилия за преодоляване на тази разлика. Това е съществена част от една по-широка кампания за осигуряване на социална справедливост и изграждане на по-добро бъдеще за Европа. (prp)