Германският синдикалист Петер Шмид ни представи предизвикателствата пред профсъюзите в своята страна в условията на излизания в дългосрочни отпуски и уволнения, от една страна, и на излагане на риск на основни работници — от друга страна.

Как преживявате кризата с коронавируса?

Имам чувството, че живеем в странни времена и разбираме колко уязвими са нашите общества и икономики.

Какво означава тази криза за Вас и Вашата организация?

В качеството си на синдикалист за мен е от основно значение да се обединим и да общуваме помежду си. Свободата на сдружаване е основен елемент на нашата демокрация. Ставаме свидетели на това колко е важно това право и осъзнаваме, че ще трябва да се борим за запазването му в бъдеще.

В някои случаи, когато имахме чудесни отношения с работодателите, намерихме начини да запазим социалния диалог и постигнахме отлични споразумения, от които печелят всички. В други случаи обаче сред губещите се оказаха както работниците, така и предприятията.

Как преживяхте ограничаването на свободното движение?

Най-поразителното за мен беше да видя голямата солидарност между съседи и приятели. Също така бях поразен как обществото забави своя ход.

Какво най-много Ви липсваше през този труден период?

Срещите с приятели и семейството, излизането в ресторанти.

Какви поуки могат да бъдат извлечени от ограничаването на свободното движение?

Това, че най-важните хора в нашето общество са медицинските сестри, продавачите, събирачите на отпадъци, болногледачите и т.н., но въпреки това те са с най-ниските заплати. Вирусът изведе на преден план нашите икономически слабости, поради което трябва да преминем към икономика на благосъстоянието.

На какво да се надяват хората, чиито работни места са изложени на риск?

Че държавите членки са си извлекли поуки и ще ги подкрепят за много по-дълъг период от действието на договорите им.

С кого искате да се видите първо, след като приключи това?

С майка ми. Тя е в дом за стари хора, който все още е в режим на ограничаване на свободното движение.