ЕИСК подкрепи предложението на Европейската комисия за препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, приветствайки го като необходима част от усилията за борба с бедността и за постигане на целта на ЕС за намаляване на броя на хората, изложени на риск, с поне 15 милиона до края на десетилетието.

В становището, прието на пленарната сесия през март, ЕИСК заявява, че по-специално приветства прилагането на реалистични и не твърде ограничителни критерии за осигуряване на минимален доход за всички на равнище, което гарантира достоен живот на хората, без да се пренебрегва никой.

С цел да се гарантира, че схемите за минимален доход осигуряват достатъчно ресурси, те също трябва да бъдат в съответствие с инфлацията, която се очаква да се повиши с още 6,5 % през 2023 г. (в контекста на повишаването на разходите за живот в резултат на неотдавнашното покачване на цените на храните и енергията). За тази цел ЕИСК предлага държавите членки да оценяват равнищата на минималния доход на годишна основа в зависимост от нивото на инфлацията.

Тази оценка следва да се наблюдава от организациите на гражданското общество, социалните партньори и организациите за социално подпомагане.

„Ефективните схеми за минимален доход могат да помогнат да се гарантира зачитането на правата на човека и да гарантират достоен живот на хората, да им помогнат да запазят активен начин на живот, както и да се интегрират на качествена заетост“, заяви докладчикът по становището, Джейсън Дегуара, като добави, че самостоятелно заетите лица следва също да имат пълни права на минимален доход и други обезщетения.

Докладчикът Пол Суте заяви: „Целта е до 2030 г. броят на хората, изложени на риск от бедност, да бъде намален с поне 15 милиона. На пръв поглед тази цел не изглежда много амбициозна, но насоките, предоставени на държавите членки, и основата за надеждна методология определено я правят важна стъпка напред.“

Като цяло между социалните държави съществуват много големи различия по отношение на равнището и състава на минималния доход, какъвто е случаят и в рамките на ЕС. Положението на пазара на труда на получаващите минимален доход се различава значително в отделните държави членки.

Понастоящем нито една от държавите от ЕС не осигурява адекватно подпомагане на доходите на семействата на безработни, за да се избегнат рисковете от бедност. Поради условията за допустимост като минимална възраст, статут на пребиваване, бездомничество или проблеми, свързани със състава на семейството, около 20 % от безработните не отговарят на условията за получаване на каквото и да било подпомагане.
Съществува и проблем с неизползване на минималния доход, оценявано в размер между 30 % и 50 %, което до голяма степен е в резултат на административна тежест. (ll)