От Жолт Кюкеди, член на ЕИСК, Унгария  

Като делегат от екологична организация знам, че пред лицето на тази човешка трагедия екологичните размисли не са много уместни и че хората, които се сблъскват пряко с притока на бежанци, оценяват дори най-обикновената проява на интерес, състрадание или предложение на минимална помощ.

Покрай работата си в областта на регионалното развитие се запознах с множество местни кметове и областни управители, които незабавно и самоотвержено предложиха на бежанците сгради на своите общини и общи пространства. Има едно селище с едва 700 жители, което е приело повече от сто украинци. Оттогава то им предоставя храна, покрив и пране на дрехите. Веднага след избухването на войната, когато се върнах у дома от пленарната сесия на ЕИСК, писах на 18 членове на местното самоуправление, кметове и областни лидери в Източна Унгария, като попитах какво се случва с тях и с какво можем да им помогнем от далечна Будапеща. Не планирах да се втурвам към границата, тъй като на ранните етапи помощта на ентусиазираните доброволци може да се окаже по-скоро пречка в хуманитарната дейност.

Девет от 18-те души, с които се свързах, отговориха. Останалите вероятно не са имали време да четат имейли или да им отговарят, което е напълно разбираемо в тази ситуация. Отговорилите обаче заявиха, че писмото ми ги успокоило. Било им е приятно да научат, че мислим за тях и че могат да се обърнат към нас. Един човек поиска пари, защото се нуждае от одеяла и детергенти. Друг ме пренасочи към мястото, където се приемат дарения. Но като цяло те обещаха да се свържат с мен, ако положението остане същото или ако стане нетърпимо във финансов или личен план.

Взехме участие и в друга форма на помощ: събиране на медицински материали и изпращането им до онези нуждаещи се, които не са в състояние да си ги набавят в този момент. Доставихметорбички за стоми от работното място на съпругата ми. Торбичките за стоми са специални контейнери за хора, които не могат да отделят телесните си отпадъци по естествен път поради дефект или заболяване, засягащо някои части от храносмилателния или пикочния тракт. Телесните отпадъци се отделят през стома на определено място в коремната стена. Пациентите се нуждаят от нова торбичка всеки ден. Транспортирането на тези жизненоважни торбички беше нещо, което не очаквахме, че ще ни се наложи да правим, но нашият живот е достатъчно сложен, за да разберем, че в подобна ситуация трябва да правим и необичайни дарения.

На заседанието на нашата секция в ЕИСК обсъдихме войната между Украйна и Русия и нейното въздействие. Бях помолен да се свържа с човек, който да говори от бойното поле, както и с ядрен експерт, за да разбера заплахата, свързана с украинските атомни електроцентрали. Тъй като поради работата си в областта на развитието имам много лични познати в Украйна, успях да се свържа със Серхий Прокопенко, млад мъж от Харков, специалист в областта на иновациите и предприемачеството, консултант и научен изследовател в областта на икономиката. Той докладва директно от бойното поле от бункера в Харков, където се беше скрил след бомбения атентат в района малко преди нашата среща. Поради проблеми с интернет връзката неговите включвания се редуваха с тези на унгарския ядрен експерт, който дойде след него. Д-р Жолт Хетеши, старши научен сътрудник в Националния университет по публична администрация, участва в научни изследвания в областта на околната среда, енергетиката и устойчивостта от 2005 г. насам. Преди това, като един от ръководителите на научноизследователската група за устойчиво развитие и ресурси, той е говорил много за кризата, породена от пренаселеността и прекомерното потребление на ресурси. В качеството си на експерт по изчерпването на ресурсите той говори за положението, уязвимостта и риска от възможна ядрена авария в някоя от четирите атомни електроцентрали в Украйна. Опита се да увери аудиторията, че засега светът не изглежда да е в непосредствена опасност от тези атомни електроцентрали. Тази презентация беше последвана от Серхий и докато говореше, успяхме да усетим военната действителност. Серхий получи бурни аплодисменти. Членовете на секцията се отнесоха с искрена симпатия към неговия разказ и не бяхме в състояние да се съсредоточим върху текущата работа.

Мисля, че това е и хуманитарна задача: да се установи връзка с хората, които са изолирани поради войната, и да отхвърлим нашето измамно усещане за сигурност, така че вятърът на реалността да стигне до нас и да осъзнаем, че има неща, които можем да направим.