Войната в Украйна брутално ни напомни за първоначалната цел на създаването на ЕС — поддържане на траен мир на континента. За съжаление успяхме да забравим това. В определен момент европейското послание за мир загуби привлекателността си, особено за по-младото поколение. Сега отново научаваме, че, по думите на Албер Камю, „Мирът е единствената битка, която си струва да бъде спечелена“ и че трябва да продължим да полагаме усилия за постигане на промяна там, където това е необходимо.

Руското нашествие в Украйна съживи най-лошия кошмар на двадесети век — войната на европейския континент. Отново е поставена под въпрос териториалната цялост на една държава. Това е съпроводено от риск от глад и геноцид. Руската агресия противоречи на всичко „европейско“ и „демократично“, и Европа не може и няма да я толерира. Мирът е основата на Европейския съюз. Този съюз се основава на силата на закона, а не на закона на силата.

Преди десет години Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир като признание за повече от 60 години мир, помирение и демокрация. ЕС трябва да продължи да запази и дори да засили ролята си на пазител на мира и демокрацията на европейска територия и извън нея.

Най-голямото предизвикателство за Европа сега е войната и последиците от нея — миграция, повишение на инфлацията, на цените на енергията и необходимост от милитаризация. При това съществуващите предизвикателства като COVID-19, борбата с изменението на климата или изграждането на стратегическа автономност на Европа продължават да са актуални. Трябва да се справим с всичко това и да продължим да помагаме на нашите съседи — украинския народ. В този контекст приветствам заключенията от неформалната среща на върха на ЕС във Версай, които отразяват препоръките на ЕИСК за незабавно прекратяване на военните действия на украинска територия, за защита на хората в Украйна и бежанците в страната и за укрепване на автономността на Европа, особено в енергийния сектор.

Това не е лесно, особено в момент, в който все още чувстваме умора след COVID-19 и неотдавнашните ограничителни мерки. Необходимо е, обаче, да запазим настоящия дух на единство. Едно нещо е сигурно, според мен: устойчивата демокрация черпи своята сила и жизненост от това, което гърците наричат „демос“ — народа, независимо дали става въпрос за работодателите, работниците или гражданите като цяло! Само обединени можем да изградим нашето европейско бъдеще.

Възвърнахме си емоционалната връзка и чувството за съпричастност към европейския проект, които доскоро липсваха. Тяхното име е МИР.

Криста Швенг,
председател на ЕИСК