На 17 и 18 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе своята водеща годишна комуникационна проява „Свързване на ЕС“, която събира на едно място работещи в областта на комуникацията представители на организациите на гражданското общество. Проведен под наслов „Крепост на демокрацията: да помогнем на журналистиката да оцелее и процъфтява“, тазгодишният семинар беше посветен на настоящото положение на медиите и тяхното място в обществото. На семинара беше отбелязано, че журналистите са изложени на нарастващ натиск от страна на правителствата и различни частни интереси, което ограничава свободата на медиите. Наред с познатите пречки, сега те са изправени пред възхода на генеративния изкуствен интелект, който — въпреки ползите, които носи — застрашава икономическите основи на журналистиката.

„Каква е истината? Този отколешен въпрос отново стана актуален с появата на изкуствения интелект, в контекста на фалшивите новини, конспиративните теории и авторитарните правителства, които систематично подкопават информирания дебат, точността и основаната на взаимно уважение дискусия. Крайно време е да се обединим, за да потърсим въпросите и отговорите, които ни сплотяват в рамките на ЕС“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.

„Преди 20 години малцина можеха да предвидят, че през 2024 г. много от нас вече няма да четат сутрешния вестник със сутрешното си кафе, а ще четат на телефоните си новините, помествани на новинарски сайтове и все повече — в социалните медии“, отбеляза заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникацията, Аурел Лауренциу Плошчану. „Новите предизвикателства обаче не изместват старите. Журналистите все още се борят с отколешните си врагове: цензура, непрозрачна собственост върху медиите, недостатъчно финансиране, закони, насочени срещу медиите, и др.

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подчерта, че работата на журналистите следва да се третира като „обществена услуга“ или „обществено благо“, застрашено от икономически предизвикателства, съдебни производства с цел тормоз (ССПНСУО) и пряко насилие (14 журналисти, убити в ЕС от 2015 г. насам).

„Журналистиката е професия, която става по-опасна от всякога“, заяви Йежи Помяновски, изпълнителен директор на Европейския фонд за демокрация, като се позова на преследването на журналисти в Беларус. Беларуският режисьор, активист и журналист Андрей Гньот, който е под домашен арест в Белград и е изложен на риск от екстрадиране, сподели в своето видео послание, че най-голямата заплаха за журналистиката е „намерението за използване на брутална сила за унищожаване на истината и почтеността“. Беларуската журналистка Хана Любакова, която беше осъдена задочно на 10 години затвор, на свой ред отбеляза, че 33 журналисти са лишени от свобода в Беларус, и че дори абонаментът за нейния канал в социалните медии би могъл да доведе до лишаване от свобода.

Д-р Александра Борхард, старши журналист, независим консултант, медиен изследовател и водещ автор на доклада на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“ изказа „провокативното“ — по думите ѝ — твърдение, че „генеративният изкуствен интелект е в разрез с журналистиката, тъй като журналистиката се базира на фактите, а генеративният ИИ изчислява вероятностите, т.е. не се базира на факти“. „Затова ИИ трябва да бъде предмет на фактологическа проверка“, посочи тя в основната си реч на тема „Надеждна информация в ерата на генеративния изкуствен интелект“.

Г-жа Борхард отправи предупреждение към медиите във връзка с „цифровото разделение“, при което част от обществото посреща с отворени обятия ерата на ИИ, а останалата част от него ѝ се противопоставя. Ако не се приспособят, медиите рискуват да загубят битката за използване на ИИ като инструмент за модернизиране и достигане до по-широка аудитория. Сред предизвикателствата, с които медиите се сблъскват в резултат на генеративния ИИ, е загубата на видимост за журналистите в контекста на основан на ИИ бизнес модел и липсата на контрол върху съдържанието.

Прекаленото изобилие от информация, каквато ИИ може да произвежда в огромен мащаб, може да доведе до претоварване на аудиторията. „Ще искат ли младите хора да станат журналисти, ако това означава да се конкурират с изкуствения интелект?“, попита г-жа Борхард. (ll)