Един от ораторите в дискусионната група „Разследваща журналистика“ на семинара „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше Лукаш Дико, директор на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“. Той ни разказа за работата на разследващите репортери в Словакия днес, където първоначалната подкрепа за свободната преса и борбата с корупцията след убийството на Ян Куцяк беше заменена от липса на доверие в независимите медии и враждебни нагласи спрямо журналистите.

1.  Убийството на Вашия колега Ян Куцяк, първото убийство на журналист в Словакия откакто страната получи независимост, разтърси не само Вашата страна, но и ЕС. Какви са последните развития по делото срещу извършителите?

Ян Куцяк и неговата годеница Мартина Кушнирова бяха убити преди шест години и половина заради разследването, което водеше Ян. Въпреки това съдебният процес все още продължава и може да трае дори още по-дълго. Днес убиецът, неговият шофьор и помагачът бяха осъдени на дълъг период лишаване от свобода. Но процесите срещу предполагаемия организатор, бизнесменът Мариан Кочнер, и близката му сътрудничка Алена Жужова, която, според разследването, е поръчала убийството, все още чакат решението на Върховния съд след обжалване. Жужова беше осъдена от първоинстанционния съд, докато Кочнер беше оправдан. Възможно е също делото да бъде възобновено в зависимост от предстоящото решение. И Кочнер и Жужова вече са излежавали дълги присъди за други престъпления. Ние в Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK) следихме процеса много отблизо, тъй като една от основните ни цели е да запазим наследството на Ян, като продължим разследващата му дейност.

2. След първоначалния шок и протестите срещу убийствата, които доведоха до оставката на тогавашния министър-председател Роберт Фицо, какво според Вас се промени в общественото мнение, така че Роберт Фицо да може отново да дойде на власт?

След убийството на Ян и Мартина през 2018 г. цялото общество беше в потрес. В Словакия бяха наблюдавани най-големите народни протести от времето на Кадифената революция през 1989 г., която доведе до падането на комунизма. Протестите доведоха до оставката на министър-председателя Роберт Фицо и на министъра на вътрешните работи Роберт Калиняк. Хората подкрепяха журналистите, всеки искаше да бъде разследващ журналист и корупцията вълнуваше хората. На гребена на тази вълна опозицията спечели изборите през 2020 г. с антикорупционна програма. Но скоро след това се разрази пандемията от Covid-19 с всичките си проблеми, лошо управление и политически сътресения. Като опитен политик Роберт Фицо се възползва от протестите срещу ваксинацията, които му дадоха тласък. Със започването на войната в Украйна той засили проруския си дискурс, което помогна на неговата партия „Посока — социална демокрация“, да спечели отново подкрепа. Словакия е особено уязвима на пропаганда и изфабрикувани новини и тези фактори допринесоха за това Роберт Фицо и неговата партия да спечелят изборите.

3. Колко опасно е да си разследващ журналист в Словакия днес? Какви нови заплахи срещате в работата си?

През последните няколко години в държавите — членки на ЕС, бяха убити четирима журналисти. Дафне Каруана Галиция в Малта през 2017 г., Ян Куцяк в Словакия през 2018 г., Йоргос Караиваз в Гърция през 2021 г. и Петер де Фрис в Нидерландия през 2021 г. Да си разследващ журналист в Европа стана опасно. Но можем също да констатираме, че убийството на един журналист няма да заглуши истината и тя ще излезе на бял свят. Видяхме го във всички тези страни.

Въпреки тези ужасяващи убийства все още можем да видим нарастващ брой вербални атаки или атаки онлайн срещу журналисти в Словакия, често подбуждани от политици, включително министър-председателя, и често подтикващи към тормоз и кампании за оклеветяване на журналисти. Тази враждебна нагласа спрямо журналистите и независимите медии води до други действия срещу тях. Напоследък наблюдаваме увеличаване на броя на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, например министър-председателят Фицо заведе дело срещу главния редактор на „Aktuality.sk“ за използването на негова снимка на корица на книга. А най-скорошният случай беше злоупотреба с правоприлагането с цел сплашване на журналисти, което се случи на наш колега в Центъра. Всички тези атаки подкопават доверието на обществеността в независимите медии и водят до враждебни нагласи спрямо журналистите. Вследствие на това броят на разследващите журналисти в страната намалява и няма много млади хора, които искат да станат разследващи журналисти. Положителен е фактът, че в ICJK стартирахме проекта „Safe.journalism.sk“, който предоставя обучение в областта на личната и цифровата сигурност за журналисти, както и правна и психологическа помощ за журналисти, които са обект на заплахи и атаки.

Лукаш Дико е главен редактор и председател на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK). Той е разследващ журналист и медиен лидер с над двадесетгодишен опит. Работил е като директор на „Новини, спорт и обществени въпроси“ на Общественото радио и телевизия на Словакия (RTVS). Лукаш Дико е и съавтор на Етичния кодекс на словашките журналисти, приет през 2011 г.