от Константина Маноли

Не можем да отречем, че упражняването на правото на глас служи като мощен инструмент за изразяване на мнения и оказване на влияние върху политиките. Всъщност по време на изборите като цяло с нашия глас всички ние избираме хората, които лично считаме за най-подходящи да ни представляват - нас, нашите убеждения и ценностните ни системи. В повечето случаи обаче мнозинството от хората и особено ние, младите хора, сме склонни да пренебрегваме силата на правото на глас.

Заявяваме горещо желанието си да променим света, да създадем по-добро бъдеще за всички нас и за следващите поколения. Въпреки това някъде в средата на този процес, преценяваме, че нашите мнения, ценности и идеали вече не са от значение или че нямаме никакви правомощия, и се отказваме.

Всъщност, като млада жена от Гърция, това чувство ми е познато. Познавам разочарованието, че гласът ни остава нечут, че сме свидетели на нарушаването на нашите права и усещането за безпомощност, което възниква, когато изглежда, че нищо повече не можем да направим. Понякога, въпреки всичките ни усилия, нещата не се развиват по план. Именно в тези моменти, когато от нашите усилия остава само ехо, често забравяме една основна истина — нашият глас е наша собствена сила! Както заяви веднъж Барак Обама: „Няма глас, който да не е важен!“

За съжаление не мисля, че това е само моят опит или изключителният опит на млада гъркиня. Истината е, че много хора споделят това чувство, независимо от възраст, етническа принадлежност, пол, религия или лично положение.

Гласуването е нашата колективна възможност да оформим бъдещето, което желаем. Поемането на отговорност гарантира, че нашите мечти и ценности се отразяват в решенията, които оформят нашето общество. Трябва да действаме, защото чрез нашия глас отключваме вратата към бъдещето, в което отеква гласът на овластените млади хора.

И не забравяйте мъдрите думи на Джон Люис, „Ако не ни, тогава кой? Ако не сега, тогава кога?