ЕИСК info

За да хвърли светлина върху усилията на гражданското общество за ограничаване на тихата епидемия от психични разстройства в ЕС, ЕИСК публикува брошура, в която са представени редица кандидатури за Наградата за гражданското общество за психичното здраве. Можете да прочетете брошурата тук.

Фактите и цифрите за психичното здраве в ЕС очертават неблагоприятна картина, която призовава за действие. ЕИСК се застъпва за по-ефективни мерки за насърчаване на психичното здраве на национално равнище и на равнището на ЕС. Комитетът призова още за обвързващо законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на работното място. С Наградата на гражданското общество за психичното здраве Комитетът признава продължаващите усилия на гражданското общество за подобряване на благосъстоянието на европейците.

1. ЕИСК реши да посвети своята водеща награда за гражданското общество на психичното здраве, след като стана известно, че след пандемията от COVID-19 в цяла Европа са се увеличили психичните разстройства като тревожността и депресията. По данни на ОИСР делът на младите хора със симптоми на тревожност се е увеличил повече от два пъти в няколко европейски държави. Освен това в резултат от пандемията е спаднала възрастта, на която възникват хранителни разстройства, особено сред юношите. Още преди избухването на COVID-19 проблеми с психичното здраве имаха най-малко 84 милиона души — около един на всеки шест — в целия ЕС.
2. Около 4 % от смъртните случаи годишно в ЕС се дължат на психични и поведенчески разстройства. Лошото психично здраве оказва и огромно икономическо въздействие, тъй като преките и непреките разходи представляват около 4 % от БВП. Повече от една трета от тези разходи се дължат на по-ниските равнища на заетост и намаляващата производителност на труда.
3. По данни на Евростат през 2020 г. 44,6 % от заетото население на възраст 15—64 години в ЕС смятат, че са изправени пред рискови фактори за психичното си благосъстояние на работното място. Най-често посочваният рисков фактор за психично благосъстояние на работното място, докладван от почти една пета от заетите лица в ЕС, са професионалното претоварване или натискът от срокове.
4. Психичното благосъстояние вече е на челно място в политическия дневен ред на ЕС. В резултат на това през юни 2023 г. Комисията прие всеобхватен подход към психичното здраве. С финансиране от ЕС в размер на 1,23 милиарда евро, този нов подход има за цел да насърчи психичното здраве във всички политики на ЕС, като се акцентира върху три ръководни принципа: адекватна и ефективна превенция; достъп до висококачествено и финансово достъпно здравеопазване и лечение на психични проблеми; повторна интеграция в обществото след възстановяването. Психичното здраве е политически приоритет и за ЕИСК и е в основата на неговата работа.
5. ЕИСК получи 105 кандидатури от целия ЕС, по широк кръг от теми — от проекти за предотвратяване на психосоциалните рискове на работното място или справяне с проблеми като злоупотребата с вещества и киберпристрастяването до борбата със стигматизирането на психичното здраве и насърчаването на водената от общностите помощ. ЕИСК се надява, че като уважава и дава форум за представяне на тези жизненоважни недържавни усилия в подкрепа на психичното здраве, ще вдъхнови и други да направят същото. (sg)

Чрез своята мрежа за социална ангажираност „ЕйджУел“ (AgeWell) ирландската благотворителна фондация „Трета възраст“ се бори със самотата в напреднала възраст. Придружителите от „ЕйджУел“, които наброяват над 50 души, посещават възрастни хора в домовете им веднъж седмично, като им осигуряват компания, но също така следят за здравето и благосъстоянието на клиента с помощта на въпросник, базиран на мобилно приложение. Алисън Браниган от Фондация „Трета възраст“ разказа, че досега над 500 души са получили подкрепа в ирландското графство Мийт, като някои описват услугата като „спасителен пояс“ или дори като „светлина в края на тъмен тунел“.

Какво Ви накара да започнете своя проект?

„ЕйджУел“ беше създадена в графство Мийт в подкрепа на нарастващия брой възрасти хора, които имат специфични социални, емоционални, психологически и физически нужди от грижи. Нашето здравно обслужване е подложено на огромен натиск, населението ни нараства и застарява, а има дълги списъци на чакащи за услуги, включително домашна подкрепа. „ЕйджУел“ предоставя навременен и практически отговор, който допълва и подобрява нашето налично здравно обслужване, като подкрепя възрастните хора, които са изолирани, самотни, уязвими, не могат да излизат от дома си и са изложени на риск. Целта е да им се помогне да живеят по-добре и по-дълго на мястото по техен избор чрез осигуряването на социални връзки и непрекъснато наблюдение на здравето и благосъстоянието, както и като се идентифицират и се реагира на възникващите проблеми, преди те да прераснат в нещо по-сериозно. „ЕйджУел“ се вписва добре и в духа на нашата организация „Трета възраст“, която оказва пряка подкрепа на хора в напреднала възраст чрез иновативни услуги и програми и създава уникални възможности за доброволческа дейност, чрез които възрастните хора могат да подкрепят своите връстници и други общностни групи. 

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  (Можете ли да дадете пример, ако имате такива)

До момента „ЕйджУел“ е предоставил подкрепа на над 500 възрастни хора в графство Мийт. Мнозина наистина оценяват аспекта с осигуряването на компания: те са изградили особено доверие в своите придружители от „ЕйджУел“, което ни помага да разберем техните нужди и страхове и по този начин можем да ги подкрепяме по-добре.

Ето някои коментари на наши клиенти: „услугата е спасителен пояс“, „Не знаех, че се нуждаех от подкрепата, докато не я получих“, „Толкова съм благодарен за тази услуга, както и на моя придружител, тя внася светлина в моето ежедневие“, „Бях много самотна, всеки ден никого не виждах, наистина очаквам с нетърпение тези посещения“. Клиент, преживявал много мрачен период и който призна, че неколкократно е обмислял самоубийство, заявява, че „ЕйджУел“ се появи в подходящия момент — помогна ми да видя светлина в края на един дълъг тъмен тунел“. Той също така добавя, че „всеки би трябвало да има достъп до тази услуга“.

Нашите доброволци — придружители, които също са хора в напреднала възраст заявяват: „Много ми харесва да съм доброволец“, „Много е хубаво да чувстваш, че може да направиш нещо полезно“ и „Чрез тази работа научих много за хората и за себе си“.

Статистическите данни показват, че „ЕйджУел“ подобрява благосъстоянието и социалната, емоционалната и информационната подкрепа, намалява изолацията и самотата, хората се чувстват в по-добра форма и физическата им активност се повишава.

Освен това членовете на семействата на нашите клиенти оценяват по-голямото спокойствие, а здравните работници, които постоянно ни препращат клиенти, са признателни за нашата работа.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Запознайте се с Вашата аудитория, включете участниците в процеса и изслушвайте какво те предлагат и от какво се нуждаят. Вярвайте в това, което знаете и което можете да постигнете, бъдете смели, креативни, не се отказвайте: ако идеята Ви е добра, ще намерите начин да я осъществите. Бъдете отворени за работа с други хора. Възползвайте се, ако можете да получите подкрепа от държавата или от здравната система под формата на финансиране и/или подкрепа/популяризиране. Това може да допринесе значително за доверието в програмата, нейното въздействие и нейния успех.

Кой според Вас е основният фактор за влошаване на психичното здраве в напреднала възраст, освен физиологичните фактори? Можем ли ние, като общество, да подобрим психичното здраве на възрастните хора?

Самотата и изолацията винаги са били фактори, които допринасят за влошаване на психичното здраве в напреднала възраст. Макар това да е проблем в селските райони на Ирландия, той е също толкова широко разпространен и в оживени градове. През последните години последиците от пандемията, принудителната изолация, затварянето в собствените домове и предпазването, както и загубата на социални контакти, достъп до дейности и свобода доведоха до епидемия от страх, тревожност, депресия и проблеми, свързани с психичното здраве. Вътрешните и световните събития, включително нарастващите разходи за живот, войната и конфликтите, също изиграха роля. С остаряването на хората техните социални кръгове могат да се свият, заболяване може да повлияе на способността им да излизат и да се предвижват, могат да бъдат принудени да стоят в домовете си или да загубят самостоятелността си. Всичко това може да засегне техните самооценка, самочувствие, настроение и перспективи. Важно е хората в напреднала възраст да не бъдат забравяни просто защото не ги виждаме: трябва да си припомним значението на общността, общностните действия и силата на социалните контакти и инициативите за социално предписване. 

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия и символ на грижите за психичното здраве в страната със 170-годишна история, беше празно и потънало в забрава място. Тогава група активисти в областта на психичното здраве запрятат ръкавите си, водени от идеята да превърнат това изоставено място с културно наследство в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата. Сиру Валеала, представител на сдружението Pro Lapinlahti, което управлява центъра, сподели с нас, че днес Lapinlahden Lähde е преди всичко приобщаващо място, където стигмата и предразсъдъците остават пред прага и всеки се чувства добре дошъл.

Какво Ви накара да започнете своя проект?

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия, построена през 1841 г., беше празна. Град Хелзинки нямаше планове за нейното бъдеще. Този богат с наследството си исторически обект, заобиколен от прекрасен парк, беше порутен и тънеше в забрава. Обезпокоени от тази трагична ситуация, група активисти в областта на психичното здраве започнаха да споделят визията и мечтите си за мястото — да превърнат болницата и парка на Лапинлахти в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата.

Така беше поставено началото на това, което днес наричаме Lapinlahden Lähde — „пролетта на Лапинлахти“.  Дейностите се основават на историческото и архитектурното значение на мястото в сърцето на залива Лапинлахти, вдъхновени от 170-годишната работа в областта на психичното здраве. Акцентът беше изместен от лечението на заболяванията към насърчаването на благосъстоянието във всички сфери на живота. Понастоящем Lapinlahden Lähde е жив пример за полаганите усилия срещу стигматизирането и за промяна на парадигмата към насърчаване на позитивното.

В миналото Лапинлахти е имал водеща роля в психиатрията и е бил място, където непрекъснато са се развивали грижите за психичното здраве. Вместо това, сега активистите в областта на психичното здраве, които са работили за асоциацията за психично здраве Pro Lapinlahti, основана през 1988 г., когато Lapinlahti все още е активна болница, искат да създадат иновативен център за насърчаване на психичното здраве, като използват всички налични знания през 21-ви век — място, което въплъщава конкретната промяна на парадигмата от лечение на психични заболявания към насърчаване на психичното благосъстояние.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Можете ли да посочите пример?

В началото на хората им беше трудно да прекрачат прага. Мястото е било затворено за обществеността в продължение на 170 години, докато е било използвано като психиатрична болница, и въпреки интереса и любопитството беше трудно да убедим хората, че са добре дошли и че могат да разгледат. Бавно, но сигурно, хората се включиха в дейностите и проявите и с ентусиазъм спомогнаха за по-нататъшното им развитие, като работеха на доброволни начала и споделяха идеи. Творци и изпълнители представяха свои художествени изложби и културни прояви в Lapinlahden Lähde и днес организираме над 400 прояви и 50—60 художествени изложби всяка година. Лапинлахти се превърна в отворен дом за всички в Хелзинки, който насърчава психичното благосъстояние и намалява самотата и социалното изключване всеки ден от годината.

„Когато се включих в тази инициатива, почувствах, че е наистина прекрасно да мога да бъда тук, да помогна да се вдъхне нов живот на това място... всички тегоби изчезват благодарение на новия полъх.“ (Cresswell-Smith et al 2022 г.)

Днес болницата в Лапинлахти се счита за много безопасно и приобщаващо място, място, където сте винаги добре дошли, независимо какво е настроението ви през деня или какъв живот водите. Това е смисълът на миналото на Лапинлахти като психиатрична болница. Това място ви дава възможност да покажете уязвимост, а подходът към трудностите, свързани с психичното здраве, е открит и абсолютно уникален. Разчитаме на силно чувство за общност и всеки може в безопасност да изпита собствените си силни страни. Стигмата и дискриминацията са оставени пред прага и ние в Lapinlahden Lähde се гордеем с участието на всички.

Дейностите на Lapinlahti бяха разработени в сътрудничество със собственика — град Хелзинки, и това беше предварителното условия за цялата операция. Днес се вземат изключително важни политически решения за бъдещата собственост на мястото и се надяваме, че успехът на настоящата дейност ще бъде изцяло отчетен.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Ще продължим да развиваме дейностите си, така че още повече хора да могат да участват и да се възползват от тях. Наскоро стартирахме вълнуващ проект за хора, възстановяващи се от психични разстройства, като целта е да се увеличи достъпът и дори правата за културни дейности. По-конкретно, целта е да се помогне на хората да намерят свой собствен начин за постигане на културно изразяване, да разберат какво работи за тях по отношение на културата на психично благосъстояние и изкуствата. Именно за това ще използваме щедрата сума от наградата, която ни беше присъдена.

Според Вас какви колективни действия са необходими, за да се намали стигматизирането, което често съпътства проблемите, свързани с психичното здраве? Може ли изкуството да играе роля за овластяването на хората с проблеми с психичното здраве?      

Трябва да предлагаме дейности, в които могат да се срещат хора с различен опит и различен произход. Създаването на дейности, които не се основават на здравословното състояние или условията на живот, дава възможност за уникални човешки срещи и изгражда значими връзки между хора от различни среди. Проучването на психичното здраве чрез различни средства, като например изкуствата, повиши осведомеността и разбирането. Изкуството има изключителната способност да обединява хората и предлага нови начини за справяне с дори болезнени въпроси. Изкуството е начин на изразяване и създава възможности хората да бъдат видени и чути. Силата да бъде изслушан може да промени живота на даден човек и възприятието му за собствената му личност.

Словашкият проект Crazy? So what?, осъществяван под ръководството на организация Integra, обединява млади студенти и хора, които са се сблъскали с проблеми с психичното здраве. В рамките на един пълен учебен ден студентите научават от първа ръка какво означава да се преодолее криза, свързана с психичното здраве, и как се получава помощ. Директорът на Integra Яна Пурова ни казва, че проектът спомага за преодоляване на стигматизирането на хората, които се борят с психични проблеми, и дава на младите хора безценна искрица надежда.

Какво Ви накара да започнете Вашия проект?

Вече много години нашата организация подкрепя хора с проблеми, свързани с психичното здраве. В резултат на заболяванията си те са загубили работата си, домовете си, приятелите си, понякога и семействата си. Целият им свят се е преобърнал. В Словакия създадохме първите обществени услуги в областта на психичното здраве преди почти 30 години. Целта им беше да се гарантира, че тези хора, след като са били лекувани в психиатрична болница, могат да получат подкрепа и да се върнат към нормалния живот, който са имали преди да се разболеят. Подкрепихме появата на пациентски организации в Словакия и осъществихме редица програми за преодоляване на стигматизирането на психичните заболявания. Сред хората, за които се грижим, има такива с тежки психични проблеми, най-вече шизофрения, много от които вече са успели да се интегрират и да намерят смисъл в живота си.

Тъй като всички наши дейности се извършват по нетрадиционен начин от самото начало и тъй като работим в партньорство с нашите клиенти, за да определим най-точно техните нужди, приложихме подобен подход и в програмата Crazy? So what! Много от нашите клиенти придобиха чувство за цел, след като се срещнаха с младите хора, споделиха своя личния си опит, разговаряха за това, което им е липсвало на тяхната възраст, и за това, което по-късно е предизвикало проблеми с психичното им здраве.

Виждаме нарастваща необходимост да се подчертае значението на психичното здраве. Познаването на начините за управление на лична криза е голямо предимство.

В Словакия поставихме началото на програмата Crazy? So what! Още през 2005 г. заедно с партньори от Германия и Чехия. Едва напоследък обаче успяхме да поставим програмата на по-стабилна основа и да я разширим. Преминахме обучение за ментори, обучаваме нови екипи и посещаваме нови училища.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  (Бихте ли посочили евентуално някакъв пример?)

Срещите с тези, които са преодолели криза, свързана с психичното здраве, и на които могат да задаават всякакви въпроси, винаги правят силно впечатление на младите хора. Те им показват, че ако самите те имат проблеми, винаги могат да намерят помощ. Фактът, че става въпрос за един пълен учебен ден и че комуникацията е равноправна, води до това, че участниците винаги остават положителни впечатления.

Хората, които имат личен опит, свързан с проблеми с психичното здраве, могат да вдъхнат у младите хора смелост да направят нещо за решаването на собствените си проблеми. Почти във всеки клас има ученици, които изпитват проблеми. Да им се даде искра надежда е безценно. Хората с личен опит разказват собствените си истории и това им помага да се почувстват по-добре. Самите те решават до каква степен да разкрият живота си пред учениците. Така те чувстват, че са ценни и че хората ги разбират.

Получихме много коментари, например от ученици, които ни казаха, че обикновено нямат възможност да се срешат с хора с проблеми, свързани с психичното здраве, или че трябва да се научим да приемем такива хора, а не да ги осъждаме за това, че са различни.

Получихме и отзиви от хора, които от личен опит познават проблемите, свързани с психичното здраве, и които участват в програмата. Един човек ни каза:

„Програмата ми дава смелостта да се държа уверено. Искам да живея най-накрая! Разговорите с учениците са трудни, но носят удовлетворение. Те са много отворени и почти не се страхуват от социални контакти. Най-чудесното за мен е, че те показват, че има много повече неща, които ни обединяват, отколкото такива, които ни разделят, че представата за „лудите хора“ е далеч от реалността. Чудесно е, че мога да помогна на хората най-накрая да говорят открито за проблемите, свързани с психичното здраве, така че никой да не трябва да се срамува или да се крие.“ .

Това, което ни стимулира, са младите хора. След всеки такъв ден те споделят колко е важна за тях програмата Crazy? So what! и че тя трябва да продължи, за да може всеки млад човек в Словакия да научи каква ценност представлява собственото му психично здраве.

Планирали ли сте вече нови проекти?

Бихме искали да има възможност всички млади хора да преминат през тази форма на образование, за да можем да продължим да разширяваме програмата, така че тя да обхване и други региони на Словакия. Това вече беше направено в Германия (където тя е създадена за първи път), Словакия, Чехия и Австрия. Тази година обучихме и първите екипи в Украйна.

Според Вас колко е важно да се говори открито за проблемите, свързани с психичното здраве? Какво съобщение изпращате с Вашия проект?

Искаме да разпространим посланието, че не бива да се срамуваме от проблеми с психичното здраве. Това, което е срамно, обаче, е да не се прави нищо за подобряване на собственото здраве. Тъй като здравето включва и психичното здраве.

Основната идея на програмата Crazy? So what! Е да се подчертае навреме значението на психичното здраве и да се насърчи разбирането по отношение на хората с психични проблеми.

Установихме, че е много по-добре да се предотвратява, отколкото да се лекува. То е и по-ефективно. Предлагаме смелост и мотивация и сме оптимистични. Винаги може да се помогне. Понякога е достатъчно човек да има с кого да разговаря. Да се бориш за мечтите си никога не е лесно, но тази борба си заслужава.

Тъй като смята, че все още има възможности за иновации и нови подходи към психичното здраве, финландската фондация „Лилинкоти“ (Lilinkoti) разработи игрите „Светът на възстановяването“ — една онлайн игра и една настолна. И двете са ролеви игри, които изискват играчите да се превъплътят в определен герой. Действието в игрите се развива в един футуристичен свят на надеждата и те имат за цел да подпомогнат процеса на възстановяване на играча. Предназначени са както за хора, които се възстановяват от проблеми, свързани с психичното здраве, и злоупотреба с вещества, така и за професионалисти. Представителите на „Лилинкоти“ Рета Седергрен и Венла Леиму споделиха, че игрите имат огромен потенциал за подобряване на психичното здраве, но този потенциал остава до голяма степен неизползван. 

Какво Ви накара да започнете своя проект? 

Преди няколко години ние, във Фондация „Лилинкоти“, установихме, че има много възможности за иновации и нови подходи в областта на възстановяването на психичното здраве. Нарастването на интереса към възстановяването беше огромна стъпка напред в тази област, но в известна степен липсват модерни, иновативни инструменти за прилагането му. Нашата организация работи от десетки години с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве и имахме една мечта: какво ще стане, ако има модерен инструмент за насърчаване на психичното здраве — цифрова игра, в която играете като определен герой? 

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?   

Игрите „Светът на възстановяването“ бяха разработени съвместно с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве, и с професионалисти, така че обратната информация беше постоянна по време на целия процес на проектиране на играта, насочвайки я към крайния резултат. 

Получихме изключително положителни анонимни и лични отзиви от играчите на двете игри. Например повече от 90 % от отговорилите заявяват, че мобилната игра е подобрила тяхното благосъстояние и им е помогнала да станат активни, а ролевата игра им е помогнала за социалните им умения.  

Може би най-добрата оценка беше смеха и разговорите за чувствата, предизвикателствата и силните страни, както и начинът, по който тези игри сближават играчите, независимо от техните роли и произход. 

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми? 

Има много ползи от това да бъдеш на предни позиции в областта на иновациите. Това е наистина вдъхновяващо и така създавате нещо ново. Приемете го като възможност, не се опитвайте да влезете в определени рамки. Следвайте инстинкта си, с любопитство изслушвайте мненията на всички. Преди всичко ангажирайте хора, които се възстановяват, и експерти с опит в процеса на проектиране. Ако създавате игри, бъдете подготвени да се справите с много предразсъдъци на професионалисти. Често в областта на психичното здраве игрите като цяло се считат за пристрастяващи или вредни. Не се обезкуражавайте! Бъдете смели, креативни и не се страхувайте да мечтаете. 

Какъв е потенциалът на компютърните и видеоигрите за подобряване на психичното здраве? Според Вас трябва ли те да се използват в по-голяма степен за лечение на проблеми, свързани с психичното здраве? 

Потенциалът на компютърните игри и видеоигрите — и по-специално на ролевите игри — за подобряване на психичното здраве е огромен. Тъй като тревожен брой хора страдат от проблеми с психичното здраве, имаме нужда от нови, многофункционални начини за неговото подобряване. Жалко е, че потенциалът на игрите не е проучен задълбочено. Това не се дължи на липса на интерес, а на липса на достатъчно финансиране. Няма бърз и лесен начин за разработване на добри игри за подобряване на психичното здраве. Нуждаем се от повече финансиране, повече съвместно разработени проекти и повече специалисти в сектора на психичното здраве и игрите, които работят за постигането на тази цел. Нуждаем се и от научни изследвания, много научни изследвания. 

Над 55 милиона души по света, много от които подрастващи, страдат от хранителни разстройства, които оказват въздействие върху тяхното психично и физическо здраве. Стигматизирането не позволява на много от тези хора да потърсят помощ. Проектът Telling Stories for Good („Да разкажем, за да окажем въздействие“), който се осъществява под ръководството на италианската организация Animenta, има за цел да изкорени стереотипите, да насърчи ранното разпознаване на проблемите и да предостави подкрепа. От 2021 г. насам той е достигнали до над 10 000 ученици в Италия. Разговаряхме с Aurora Caporossi, председател и основател на Animenta.

Какво Ви накара да започнете Вашия проект?

Animenta възникна в резултат от необходимостта да се даде възможност на всички хора, страдащи от хранителни разстройства, а също и на тези, които живеят редом с тях, да представят своята гледна точка. Сдружението има за цел да гарантира, че хората получават подходящ достъп до лечение на хранителни разстройства, тъй като е възможно тези разстройства да бъдат излекувани, ако на хората бъде дадена възможност сами да участват в този процес.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Имате ли пример, който можете да ни дадете?

„Animenta е мястото, където се чувствам добре дошъл. Осъзнах, че и аз страдам от хранително разстройство, въпреки че теглото ми не е под нормата.“ Преди няколко месеца получихме това послание от нашата общност и то ни даде възможност да разберем значението на нашата работа и нейното въздействие. Animenta беше посрещната с любопитство, но и с надеждата, че можем да постигнем промяна.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Бихме искали да инвестираме все повече в проектите, които осъществяваме в училищата, за да разширим въздействието си. Средствата ще бъдат използвани и за организиране на групи за самопомощ за хората, страдащи от хранителни разстройства. Един от проектите на Animenta са лагерите Animenta, които представляват шестдневен опит в природата, който позволява на хората да преоткрият отношенията си със себе си, с телата и храната си.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Започнете с истории, за да научите през какво преминава общността, към която се обръщате. Поискайте отзиви и раздайте въпросници, за да разберете от какво се нуждаят хората. Но преди всичко отидете при тях, за да разкажете историята на собствената си борба и промяната, която искате да постигнете. В същото време е от решаващо значение да се работи в мрежа с други хора, за да се създаде ефикасна и ефективна система за подкрепа.

Според Вас признати ли са днес хранителните разстройства като сериозен проблем, свързан с психичното здраве? Получават ли хората с такива разстройства подходяща подкрепа и какво следва да се направи, за да се подобри положението?

Днес за хранителните разстройства се говори повече, така че можем да кажем, че има повече информация. Това обаче са заболявания, свързани с дълбока социална стигматизация и много стереотипно представяне. Някои хора дори и днес вярват, че хранителните разстройства са липса на воля или прищявка. В действителност хранителните разстройства са сложно психиатрично заболяване, което се нуждае от подходящо лечение, а такова в днешните условия невинаги е налично, тъй като няма достатъчно центрове за лечение и много хора нямат достъп до пътеки за лечение.