Европа пренебрегва тази тежка битка и изостава в нея. Обръщането на тенденцията за напредък на крайната десница днес се оказва трудна задача. След победата над нацизма и фашизма през 1945 г. хората са смятали, че екстремистките движения ще загубят своето влияние и пространство за маневриране. Това не се случи. Демократичният модел даде възможност на крайната десница да оцелее и да се засили поради недоволството и разочарованието на хората. Крайната десница се възползва от осемдесетте години толерантност и самодоволство на европейските либерални демокрации. Тя се преструваше, че играе демократичната игра, но така и не се отказа от амбицията си да унищожи демокрацията отвътре, щом получи властта да направи това.

И е на път да успее: като част от рамката, която нарича „национален суверенитет“, крайната десница вече дойде на власт в различни държави, като например Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. В Полша тя беше на власт осем години с правителството на „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwosc) до последните избори през октомври.

В Европейския съюз също се опитва също да подкопае демокрацията и да я взриви отвътре. Развитието на информационните и комуникационните технологии през последните тридесет години чрез цифрови платформи и социални медии драстично увеличи капацитета на неонацистките и неофашистките групи да си взаимодействат, да подобряват своето видимо присъствие и да се засилват в световен мащаб. Те използват свободата на изразяване на демокрациите, за да разпространяват и утвърждават своите ксенофобски и расистки идеологии. Те координират своите стратегии и в реално време и поставят предизвикателства пред гражданския ред, от който са част. Факт е, че демокрацията осигурява на движенията, които се опитват да я разрушат, обективни условия, които благоприятстват тяхното развитие и социално проникване, включително държавно финансиране.

Крайната десница намери плодородна почва за растеж в Европа, като се има предвид, че неолибералните политики и финансовият капитализъм, вдъхновени от рейганомиката, сложиха край на напредъка и социалното благополучие на средната класа — основни белези на изграждането на Европа и нейния успех. Неолиберализмът дерегулира и възпрепятства икономическото и социалното развитие; той намали реалните трудови доходи в полза на капитала; намали социалното подпомагане и публичните услуги и остави жилищния сектор в ръцете на спекуланти с недвижими имоти. Европейските правителства в зловеща конкуренция помежду си продават златни визи на клептократи и олигарси от цял свят. Пазарната криза и фискалният дъмпинг, които правят нелоялна конкуренцията на вътрешния пазар, слабата подкрепа от Брюксел и Франкфурт за МСП, както и слабата защита на заетостта и покупателната способност, засилиха тревогите на недоволство в Европа през последните петнадесет години.

Това е трагична политическа грешка, която е причина за последователния спад на избирателната активност на изборите за Европейски парламент, и за увеличаването на броя на крайно десните в Европейския парламент. Съживяването на нацистката и фашистка идеологии е резултат от модела на строги икономии, използван в Европа. Този модел защити финансовата система, но не успя да отговори на проблемите, желанията и очакванията на гражданите. Той доведе до връщане на старата пропаганда на идеологии, базирани на идеите за превъзходство и идентичност, които винаги дебнат на заден план в очакване на възможност човечеството да падне на по-ниско цивилизационно ниво. Това, което предизвиква културна и религиозна омраза, присъства в живота ни днес, на нашите екрани, в социалните ни медии, в дезинформацията, която се популяризира всяка минута. Подстрекаването към страх и несигурност сред гражданите, споменаването на ислямизацията, края на бялото превъзходство или на юдео-християнската идентичност и демонизирането на ромската общност като зависима от социалното подпомагане са стратегии, използвани в историята за възхода на авторитарни диктатори или лидери.

Днес европейските правителства им позволяват да сочат „опасността от имиграция“ в една застаряваща Европа, която неизбежно трябва да внася част от работната си сила, за да се издържа и да расте икономически. Това е така въпреки факта, че броят на бежанците и мигрантите, влизащи в ЕС днес, е малък — всъщност той е по-малък от този, който е необходим на европейското население и работната сила. Въпреки това ксенофобската и расистка реторика продължават да съществуват в Европа, в която все така липсва безопасна и ефикасна правна рамка за посрещане и интегриране на мигрантите, която трябва да бъде изготвена вместо да продължава да захранването на мафиотския трафик. Работниците мигранти изиграха основна роля при възстановяването на следвоенна Европа и за изграждането на ЕС. Приносът на мигрантите ще продължи да бъде от решаващо значение за напредъка на Европа през следващите десетилетия. Крайната десница е наясно с това — много от нейните финансови поддръжници използват мигранти в своите отрасли и предприятия.

Но тя ще продължи да играе своите игри, като създава страхове и манипулира съзнанието, както и самодоволството на слаби и нестабилни национални и европейски лидери, когато става въпрос за стратегическа визия, нашите ценности и принципи. Демократите и европеистите могат да отговорят на това само по един начин, като водят борба за нашите ценности. За демокрация, свобода, достойнство и мир в Европа.