През февруари 2015 г. Европейската комисия публикува своя „Пакет за енергийния съюз“ — „рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата“. В него се съдържаха много добри предложения, обещание след обещание, включително за драстично намаляване на зависимостта от вноса, постоянно повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници и утвърждаване на Европа като световен лидер в тази област. Гражданите — беше обявено — трябва да бъдат поставени в центъра на политиката...

Ако бяхме положили последователни усилия за изпълнението на тези предложения, нямаше да затънем толкова дълбоко в кризата, в която се намираме днес. Въпреки това държавите членки изглеждаха доволни от досегашните си политики: Германия се остави да бъде заслепена от евтините изкопаеми горива на Путин и дори обяви, че процесът на увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници е „твърде бърз“. На този процес бяха наложени ограничения и резултатът беше истински срив в сектора за производство на вятърна енергия със загуба на около 40 000 работни места. Полша не успява да се организира и да се откаже от въглищата, а Франция продължава да мечтае за предполагаемите ползи от ядрената промишленост; реалността обаче е донякъде по-мрачна, тъй като — на сцената излиза изменението на климата — повече от половината от реакторите във Франция трябваше да бъдат извадени от мрежата заради технически проблеми и недостатъчно охлаждаща вода. Зависимостта на ЕС от вноса на енергия никога не е била толкова силна както през 2021 г., а разходите ни за научни изследвания и развойна дейност в областта на щадящите климата технологии са в долния край на световната класация.

Има само два реални варианта за решаване на сегашния енергиен проблем и същевременно справяне с изменението на климата: много по-систематични икономии и истински масирано налагане на възобновяемите енергийни източници. И за двете има огромен потенциал. Положителното е, че вътрешните ни вятърни и слънчеви ресурси осигуряват много по-евтина електроенергия от (понастоящем) все още силно субсидираните електроцентрали, работещи с изкопаеми или атомни горива.

Затова решението е да се построят много нови, децентрализирани производствени структури, но също и да се създадат нови заинтересовани страни, които да формират основата на енергийния преход. Причината за това е, че енергийният преход трябва да бъде добре приет от обществеността, което може да се постигне само ако ангажираме хората. Така например 90 % от екологосъобразните електроцентрали в Германия принадлежат на частни граждани, земеделски стопани, кооперации, МСП и общински предприятия за комунални услуги, а не на големи енергийни дружества. Въпреки това засега няма никаква стратегия за реално подпомагане на ангажираността на гражданското общество, с което да се повиши потенциалът за производство на децентрализирана енергия и използването ѝ за разкриване на работни места, както и за осигуряване на обществена ангажираност и участие в енергийния преход чрез насърчаване на произвеждащите потребители и гражданската енергия. Ще платим горчивата цена за това сега и през идните месеци. За съжаление ще я плати и нашият климат.

Луц Рибе, председател на Обсерваторията на устойчивото развитие, член на ЕИСК