От група „Работници“ на ЕИСК

Продължаващата заплаха от пандемията от коронавирус превърна задаващата се криза в цялостна икономическа депресия, при която се наблюдава най-големият спад на БВП в мирно време през века и която накара милиони хора да се регистрират в различни схеми за безработни или работа на непълно работно време. Въпреки ролята си за смекчаване на по-голямата част от въздействието, нашите социални системи като цяло, както и здравните системи бяха неподготвени за пандемия, тъй като те бяха сериозно разклатени от годините на бюджетни ограничения след кризата от 2008 г.

Освен това въведените мерки за защита на работниците и техните работни места са неравномерни, като често извън традиционните схеми за закрила остават работниците с най-несигурна работа, например доставчиците и работещите с други договори за „нови форми на заетост“.

Системата на обезщетения при безработица е разпокъсана не само в рамките на държавите, но и между тях: съществуват големи разлики по отношение на продължителността и обхвата на обезщетенията, както и на коефициента на заместване, т.е. какъв дял от предишната заплата се получава. В проучването, възложено от група „Работници“, се прави анализ на начина, по който икономиката като цяло в ЕС и в отделните държави ще реагира, ако системите за безработица имат обща най-ниска граница на покритие, продължителност и коефициент на заместване, които да гарантират на работниците в Европа общ минимален стандарт. С помощта на макроикономическо моделиране в проучването се тества тази хипотеза спрямо кризата от 2008 г., цял бюджетен цикъл и, по-важно за днешната ситуация, спрямо кризата с пандемията.

Резултатите ясно показват, че въздействието върху икономиката ще бъде положително, дори много повече, ако се прилага заедно с други социални политики, като се гарантира защитата на работните места и избягването на нова икономическа рецесия. Цялото изследване и подробности се намират тук.