Работя за Федерацията на шведските селскостопански производители (LRF) и в началото на пандемията работихме много усилено, за да осигурим снабдяването с храни.

В LRF имаме механизъм за подпомагане на селскостопански производители в затруднено положение. Ако някой се разболее, има групи, които могат да помогнат при грижите за животните или във връзка с други практически аспекти, докято трае заболяването. Механизмът беше създаден бързо през март.

Освен това LRF помага за установяването на контакти между хора, които търсят работа и селскостопански производители, които изпитват недостиг на работна ръка. Например зеленчукопроизводител предложи да наеме работещи в близък хотел, който беше затворил. Има много такива примери. Благодарение на подобни инициативи и на факта, че много сезонни работници от други страни можаха да дойдат в Швеция, секторите на селското и горското стопанство, които първоначално страдаха от недостиг на работна ръка, сега повече или по-малко са си осигурили необходимата работна сила.

Много стопанства, особено зеленчукопроизводители, трябваше да сменят отглежданите култури тази година, а горските производители трябваше да отложат някои дейности. Като цяло обаче селскостопанският сектор (включително сектора на градинарството) изглежда по-слабо засегнат в Швеция отколкото в много други европейски страни.

Според нашата организация обаче трябва да разширим солидарността си извън рамките на селското стопанство и една много полезна идея, която успяхме да осъществим, беше да дарим прозрачно фолио за шрайбпроектори от стокхолмския ни офис за направата на предпазни визьори за здравните работници.

В личен план смятам, че имам голям шанс. Никой близък не се разболя от COVID-19.

Мога да работя от вкъщи така както работя в офиса. Чувам някои съседи в блока да се карат и това ме кара да мисля за онези, които не са имали такъв шанс по време на социалната изолация – хората, които са изгубили работата си, децата, които от дълго време не са посещавали училище и не са получавали обяд в училищния стол, семействата, които живеят в малки апартаменти, където почти няма място за кът работа или учене.

Липсва ми обаче моето семейство, особено родителите ми, които са възрастни. Липсват ми някои обикновени неща, като например да се виждам с много хора едновременно. И, разбира се, липсват ми офисът и колегите.

Въпреки цялата болка, загуба и обърканост смятам, че COVID-19 ни учи на някои неща. Преди всичко мисля, че той ни учи да приемаме несигурността. Свикнали ли сме да можем да планираме живота си, но пандемията, особено в началото, ни принуди да променим навиците си. Сега развихме нови навици, но не знаем колко дълго ще продължи този период на несигурност.

Когато това свърши, първото нещо, което искам да направя, е да видя родителите си и родителите на съпруга ми. Видях родителите си по време на пикник в парка, където спазвахме социалната дистанция, но очаквам с нетърпение да прекарам известно време с тях в реалния живот, както и в добрите стари дни.