от Йоанис Вардакастанис, заместник-председател на група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Европейската година на уменията трябва да бъде възможност за преодоляване на пропуските — година за преодоляване на пречките, възпрепятстващи много хора в ЕС да намерят качествена и пълноценна заетост. В момент, когато работната сила в ЕС намалява, е по-важно от всякога да се постави акцент върху оползотворяването на потенциала на онези, които твърде често са изключени от отворения пазар на труда, като се инвестира в умения.

За да се развиват умения, които да отговарят на изискванията на настоящите и бъдещите пазари на труда, разбира се, трябва да се отчита нарастващата цифровизация на нашите икономики. Това означава преодоляване на недостига на цифрови умения, не на последно място за групи като хората с увреждания и възрастните хора, които все още са активни на пазара на труда. В съвременните ни общества цифровата грамотност е не само инструмент, който помага на хората да намерят своето място на пазара на труда, но и предпоставка за независим живот и нещо, от което никой не следва да бъде лишен.

Въпреки това насърчаването на умения, които са съобразени с бъдещето на нашите икономики, не бива да зависи прекомерно от цифровите компетентности. Освен това Европейската година на уменията следва да бъде платформа за популяризиране на значението и стойността на заетостта в техническия, ръчния и професионалния сектор. Уменията, които се изискват в тези сектори, са подценявани твърде дълго, както и ключовите функции, които те изпълняват в нашите общества. Тъй като екологичният преход представлява крайъгълен камък на плана за трансформиране на икономиката на ЕС през идните години, съществува особена необходимост от технически и ръчен експертен опит за осъществяване на реална трансформация. За да се постигне това, много работници ще трябва да се преквалифицират, и в това отношение следва да се използва възможността да се достигне до хората, които обикновено са изключени от пазара на труда, за да се развият уменията им.