От група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

ЕИСК трябва да участва още от самото начало в инициативите на Европейската комисия за засилване на ангажираността с гражданското общество. Според група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК предстоящото проучване на ЕИСК относно Картографирането на практиките на гражданския диалог в институциите на ЕС може да бъде ценен принос.

След началото на новия политически цикъл на ЕС и обявяването на стратегия на ЕС за подкрепа, защита и овластяване на гражданското общество за третото тримесечие на 2025 г. в работната програма на Комисията група „Организации на гражданското общество“ проведе конференция, на която бяха изтъкнати основните действия, необходими за мандата 2024—2029 г. На проявата на 3 март присъстваха около 100 представители на национални и европейски организации на гражданското общество (ОГО) и граждани.

Председателят на група „Организации на гражданското общество“ Шеймас Боланд обърна внимание на важната роля на ОГО, за да се гарантира, че изготвянето на политики се основава на необходимата информация от общността и отговаря на нуждите на хората. Във връзка с това той повтори искането на групата и на Комитета за включване на ЕИСК в Платформата на гражданското общество, планирана от Комисията.

„ЕИСК, който има дългогодишен опит в тази област и предлага специална платформа, трябва да бъде включен на ранен етап в инициативите на Европейската комисия за засилване на диалога с гражданското общество. Комитетът трябва да участва в процеса на управление и да бъде неразделна част от инициативата за създаване на платформа на гражданското общество“, подчерта г-н Боланд.

Той добави, че структурираният, редовен, прозрачен и приобщаващ граждански диалог следва да се основава на съществуващите структури и да обединява всички заинтересовани страни. Поради това европейските институции следва да създадат работна група по въпросите на гражданския диалог, подпомагана от ЕИСК.

„Такава работна група по въпросите на гражданския диалог би могла да създаде модел за по-благоприятна среда за организациите на гражданското общество за участие в процеса на изготвяне на политиките“, обясни г-н Боланд.  Това би могло да бъде първа стъпка в установяването на по-структуриран граждански диалог, като също така се взема решение с кого се провеждат консултации, по какви теми, в зависимост от графика и с какви резултати.

Освен това предложената работна група би могла да се възползва от предстоящото проучване на ЕИСК относно съществуващите практики за диалог, озаглавено „Картографиране на практиките на гражданския диалог в институциите на ЕС“.

Проучването беше възложено от ЕИСК по искане на група „Организации на гражданското общество“. Очаква се резултатите да бъдат на разположение, считано от юли 2025 г. В проучването се предоставя цялостно картографиране на практиките на гражданския диалог в рамките на институциите на ЕС, като се посочват текущите процеси на ангажиране на ОГО и използваните методологии. Знанията за съществуващите практики следва да служат за основа и да подкрепят работата за по-структуриран граждански диалог в новия законодателен цикъл. Предварителните констатации от проучването вече бяха представени на конференцията от Берта Мижей от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS)

По време на конференцията беше подчертано също така, че финансовото здраве на ОГО е предпоставка за установяване на диалог и гарантиране, че създателите на политики обръщат внимание на нуждите на хората. Затова тяхната финансова стабилност и независимост трябва да бъдат гарантирани.

Заключенията и препоръките от конференцията са на разположение на уебсайта на ЕИСК.