От група „Работници“ на ЕИСК

Разходите за отбрана и социалните разходи следва да вървят ръка за ръка — социалната държава не трябва да бъде жертва, за да се увеличат разходите за отбрана. Силната социална държава остава ключов инструмент за възпиране на крайно десните партии в стремежа им да възпроизведат в ЕС автокрация от кремълски тип.

С началото на четвъртата година на войната в Украйна много гласове призовават за увеличаване на разходите за отбрана, особено след политическите промени в САЩ. Защитата на европейските държави вече не изглежда гарантирана. Това вече разруши много табута, не само по отношение на дискусиите по военни въпроси на равнище ЕС, но и по отношение на повишената задлъжнялост.

Според някои тук става въпрос за компромис със социалната държава с нулев резултат, сякаш силата на армията на САЩ се дължи на липсата на подходяща социална закрила в страната или сякаш отслабените ни армии са резултат от пенсии и социална сигурност.

Ние, от група „Работници“, искаме да изтъкнем два въпроса:

• ЕС като цяло е на второ място по военни разходи в света. Въпреки че в някои случаи може да са необходими общи или допълнителни разходи, това, което е наистина необходимо, е координация и съвместни проекти, за да се гарантира стратегическа автономност. Трябва да защитаваме себе си, а не да се конкурираме в световен мащаб със САЩ.
• Добре функциониращата социална държава, заедно с усилията за борба с бедността и неравенството, е ключов инструмент за предотвратяване на идването на власт на крайно десни сили в много държави членки. Тези крайно десни партии, които са във възход, нямат голямо желание за демокрация, открито се противопоставят на повечето от нашите ценности, стремят се да възпроизведат автокрацията на Кремъл в нашите държави членки и, ако са на власт, ще се постараят да не се постигне координирана отбранителна политика.

Ето защо държавите членки трябва да разглеждат инвестициите в отбраната и социалните инвестиции като взаимно подсилващи се, като едните правят възможни другите.