„Свободата е друга дума, с която да кажем, че няма нищо за губене...“ — се казва в много популярна песен, написана от Крис Кристофърсън през 1969 г. и изпълнявана от много певци, от Джанис Джоплин до Кени Роджърс. За разлика от текста на песента „Ние с Боби МакДжи“, днес в Европа свобода означава, че имаме много за губене, ако не отстояваме свободата си. Особено в Унгария.

Хората свикват с доброто много бързо. Те не се връщат към миналото, за да оценяват свободите като свободата на пътуване, свободата на печата, свободата на заетостта или свободата на образование в цяла Европа. Хората от моето поколение (родените в края на 50-те години на 20-и век, когато Унгария все още беше във Варшавския договор) си спомнят дългия път, довел до днешна свобода — от падането на Берлинската стена до присъединяването на Унгария към ЕС — семейството на свободните нации през 2004 г. От падането на комунизма до момента, в който страната ни успя да се присъедини към ЕС заедно с Чехия, Словакия и Полша, минаха четиринадесет години. Според мене, сега изминаха други четиринадесет години, в които Унгария бавно изостана. В началото на деветдесетте години в Унгария водеща роля имаха гражданските свободи и свободата на печата, а сега се стигна до популизъм, автокрация и конституционна диктатура, което само по себе си е оксиморон.

Правителството в Будапеща обяви почти открито война на общите европейски ценности: в своите послания нарича „Брюксел“ враг и описва ЕС като самия дявол. Това продължава вече почти 14 години; трудно е за опозицията (или това, което е останало от нея) или за гражданското общество и НПО (също това, което е останало от тях) да подкрепят каквато и да е проевропейска кампания. Въпреки това отказваме да се предадем — отказваме да позволим европейските ценности да изчезнат, само защото някои унгарски политици са решили да играят по музика, композирана някъде далече, може би в Кремъл.

Все още по последни проучвания в Унгария почти 68—70 % от населението с право на глас подкрепя и се радва на ползите, свързани с Европейския съюз и общите европейски ценности. Основният въпрос е дали са готови масово да гласуват на 9 юни 2024 г. В Унгария на същия ден се провеждат общинските избори и с нарастването на недоволството в страната перспективите не са лоши. Протестният вот против политиките на правителството ще означава и проевропейски вот.

Михали Харди е унгарски журналист, главен редактор на „Клубрадио“