European Economic
and Social Committee
Лауренциу Плосчану: „Няма социално измерение без солидна икономическа основа“
Всички ние се превърнахме донякъде в затворници по време на тези „полипандемични“ времена — затворници на нашата уязвимост, на нашите страхове и надежди...
В крайна сметка коровирусът породи многобройни пандемии, които не само бушуват едновременно, но и подсилват взаимно пагубното си въздействие.
От тази гледна точка социалната среща на върха в Порто през май 2021 г. е смела стъпка напред за европейските институции и европейските социални партньори.
Сега имаме солидна пътна карта, която би трябвало бързо да насочи държавите членки и ЕС към големи структурни реформи, продуктивни инвестиции, растеж, конкурентоспособност, заетост и повишаване на благосъстоянието на гражданите на ЕС.
Няма социално измерение без солидна икономическа основа. Конкурентоспособността и по-високата производителност, както и здравето и безопасността, основани на умения и знания, са ключът към запазването на благосъстоянието на европейските общества. Икономическият растеж и добре функциониращият вътрешен пазар са предпоставки за укрепване на социалното измерение на ЕС. Сега е време да да укрепим силните страни на нашата европейска социална пазарна икономика, като същевременно премахнем нейните слабости.
Нашата Европа е и винаги е била социална. Нашата социална пазарна икономика е световен ориентир, будещ възхищение у едни и завист у други. Разполагаме с широка рамка от социално законодателство, която полага основополагащи принципи и същевременно насочва, допълва и координира социалното законодателство и политики на държавите членки.
Що се отнася до прилагането на Европейския стълб на социалните права, представеният от Комисията план за действие предоставя полезни насоки, включително в областта на заетостта, уменията, здравето и социалната закрила.
Всяка инициатива или мярка, включена в Плана за действие, трябва да се предприема на правилното равнище, като се вземат предвид и се зачитат напълно различните компетентности, правомощия и ясно определени роли на ЕС, държавите членки и социалните партньори по отношение на заетостта и социалната политика.
Това означава стриктно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, отчитане на различните социално-икономически условия и многообразието от национални системи, включително ролята и автономността на социалните партньори.
Приветствам по-специално факта, че Декларацията от Порто и планът за действие се съсредоточават върху заетостта и уменията. Конкурентоспособната устойчивост е в основата на европейската социална пазарна икономика, както се посочва във въведението на плана за действие. Силна и издръжлива икономика, основана на прилагането на стабилни икономически политики в цяла Европа, и на отключването на производителния потенциал на квалифицирана иновативна работна сила, е единствената основа за изграждането на истински приобщаващо и социално измерение в Европа.
Екологичният и цифровият преход ще изискват повече инвестиции в образованието, професионалното обучение, ученето през целия живот, повишаването на квалификацията и преквалифицирането, т.е. по-добър и и прагматичен подход към образованието и придобиването на умения.
От гледна точка на секция SOC политическите приоритети и планът за действие за тази година съответстват на заключенията на срещата на върха в Порто. Ангажираме се да продължим да работим усилено и да предоставяме необходимите становища от името на социалните партньори и организациите на гражданското общество. ЕИСК трябва да укрепи проактивната си роля, за да защитава и опазва ценностите на ЕС.
Ако някой се нуждае от друга причина, поради която държавите — членки на ЕС, трябва да координират по-трайно и по-задълбочено мерките на равнище ЕС, за да могат да посрещат кризи, просто помислете за последиците от изолираните мерки, които бяха предприети в „полипандемичен“ контекст. Дори и ако не искаме да привеждаме като аргумент европейската интеграция, то би трябвало най-малкото да съзнаваме, че отделните държави членки не биха могли да се справят по-добре с тази криза самостоятелно.
Всички ние се превърнахме донякъде в затворници по време на тези „полипандемични“ времена — затворници на нашата уязвимост, на нашите страхове и надежди...
Сега трябва да излезем от затвора, от уважение към наследството на дедите ни и в името на следващото поколение.
Лауренциу Плосчану,
председател на секция SOC