ЕИСК е твърдо убеден, че моделът на грижи за възрастни хора в състояние на зависимост следва да се разглежда като централен елемент в изготвянето на политиките на ЕС, като се има предвид, че делът на населението на възраст над 80 години се очаква да нарасне повече от два пъти до 2050 г.

Пандемията показа грешки в тази област и според ЕИСК инициативата на Комисията за изготвяне на нова европейска стратегия за грижите е стъпка в правилната посока. Въпреки това консултативните институции и европейските организации на гражданското общество, представляващи възрастните хора, трябва да изразят мнението си.

В своето становище по собствена инициатива „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“, прието на пленарната сесия през януари, ЕИСК анализира различните модели на дългосрочни грижи за лица над 65 години, които са загубили своята автономност или се намират в състояние на зависимост, особено в домовете за институционални грижи.

Мигел Анхел Кабра де Луна, докладчик по становището, подчерта: „Грижите за възрастните хора трябва да бъдат крайъгълен камък на политиките на ЕС, свързани със изпълнението на плана за действие на Европейския стълб на социалните права.“

ЕИСК предложи да се създаде Европейска обсерватория за грижите и подкрепата за възрастните хора, която да даде възможност да се събират достатъчно статистически данни, да се сравнят добрите практики между различните държавни модели, да се установяват структурните слабости на националните системи, да се оказва техническа подкрепа за улесняване на приемането на политически насоки на ЕС и за изпълнението на плана за действие на Европейския стълб на социалните права.

Освен това в становището на ЕИСК се оправя призив за организирането на Европейска година на възрастните хора като признание за техните основни права и техния принос към обществото в съответствие с член 25 от Хартата на основните права на ЕС.

По време на пандемията правата и потребностите на възрастните хора бяха само частично взети под внимание, което разкри концептуалните, структурните и функционалните недостатъци в моделите на грижи за възрастните хора. В по-широк контекст тази ситуация допълнително подчерта факта, че застаряването на населението е основно стратегическо предизвикателство за ЕС и неговите държави членки. (at)