Когато новината за евакуирането на болни от рак деца от Украйна достигна до Фондация „Виявекия“ (Villavecchia Foundation), нейните служители не се поколебаха за миг. Те незабавно предложиха да настанят децата и техните семейства и да им окажат съдействие. Фондацията обаче трябваше да обедини силите си с много други организации, болници и доброволци, за да може да осигури на децата така нужните им подходящи грижи и подкрепа. Заедно те успяха да създадат сигурно място за младите пациенти в Барселона. Наталия Ферер Амейе сподели с нас тяхната история.

ЕИСК инфо: Какво Ви накара да започнете Вашия проект или инициатива?

Научихме, че от Украйна се евакуират болни от рак деца, и предложихме помощта си на съответните администрации и на международната организация, която ръководи евакуацията. Когато ни възложиха задачата да организираме цялата операция, получихме незабавна подкрепа от Международната фондация „Хосе Карерас“ с оглед на съвместното ѝ управление. Много други организации също предложиха да помогнат. Не се поколебахме за миг — трябваше да помогнем там, където имахме възможност: да настаним и да окажем съдействие на болните от рак деца и да помогнем на техните семейства, в координация със съответните болници.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали? (Бихте ли посочили евентуално някакъв пример?)

Беше много интензивно преживяване и научихме много неща. Преди всичко разбрахме колко тежко е положението на бежанците. Най-голямото затруднение беше езиковата бариера, както и някои културни аспекти. Получихме помощ от много доброволци, които свършиха огромна работа като устни преводачи и придружаваха децата при всичките им престои в болница, превози с линейка, прегледи и административни формалности. При много деца лечението протече много добре — те приключиха етапа на интензивно лечение и вече са в поддържаща фаза. Някои от тях успяха да се завърнат у дома. Това, например, е снимка на едно от децата — Микола, заедно с майка си и социалния работник на болницата. Заедно преживяхме тежки моменти и най-големият ни подарък са усмивките на децата и спокойствието на майките им.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността?

Ще продължим да работим. Имаме три семейства с деца, които все още са в остър стадий заради усложнения при лечението. За тях са нужни настаняване, поддръжка, пътувания, медицинска помощ, превод и т.н. Останалите семейства също трябва да могат да продължат да разчитат на нашата подкрепа във всеки един момент.

Планирали ли сте вече нови проекти?

Да, работим по създаването на Victoria Pavilion — първия по рода си детски хоспис в Испания. Там ще се предоставят грижи на деца с нелечими заболявания, които са в напреднал стадий или в последните дни от живота си. Ще реновираме историческа сграда на много емблематично място в болничния комплекс „Сант Пау“ в Барселона.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Смятаме, че е много важно ясно да се идентифицират нуждите и да се разработват целенасочени проекти за тяхното посрещане, колкото и да е трудно това. Трябва да знаете как да слушате, да се учите, да приемате помощ и да си партнирате с други организации, чиято дейност допълва вашата. Трябва да цените работата на другите и да вървите заедно към една и съща цел.

Смятате ли, че ще има „умора от солидарността“ с украинските бежанци, ако войната в Украйна продължи?

За съжаление събитията много бързо минават в категорията „остарели новини“ и солидарността, която пораждат, често не трае дълго. Но е вярно също така, че хората имат голям капацитет да продължат да се борят за права и социална справедливост.

Какво могат и трябва да направят организациите на гражданското общество, за да предотвратят това?

Да отправят призиви към властите да продължат да предоставят помощ и да укрепят ролята на социалните организации.

Може ли ЕС да изиграе положителна роля в това отношение?

Да, като издава препоръки на европейско равнище за това правителствата и администрациите да работят заедно и да улесняват работата на съответните организации. Няма да се справим, ако администрациите работят в една посока, а организациите — в друга, без връзка помежду си. Публичните администрации се нуждаят от гражданското общество, което не може и не трябва да бъде изолирано. Много социални организации работят без подкрепа от публичните администрации. Откритостта и работата в мрежа изискват усилия, но съвместната работа предлага огромни възможности.