Световната криза с цените на храните се изостри от войната в Украйна, но всъщност това се дължи на повече структурни и системни проблеми на стоковия пазар, създаващи глад и застрашаващи поминъка на хората, подчерта ЕИСК в становище по собствена инициатива, прието на 14 декември.

Подклаждана от конфликти, климатични сътресения и COVID-19, кризата с цените на храните ескалира, тъй като войната в Украйна увеличава разходите за храна, гориво и торове. Индексът на цените на храните достигна рекордно високо равнище през 2022 г. на фона на нарастващата продоволствена несигурност в световен мащаб.

Обхватът и мащабът на настоящата нестабилност на цените обаче могат да се обяснят само частично с базовите условия на пазара. Един от основните недостатъци е непрозрачният и нефункциониращ характер на зърнените пазари.

„Не си играй с храната, казваше баба ми. И все пак днес много хора забравят реалната стойност на храната и си играят с нея“, заяви докладчикът по становището Петер Шмид, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ на ЕИСК. „Ясно показваме, че настоящият стоков пазар не постига резултати за устойчиво развитие, амбиция в областта на климата и справедлив преход. Напротив, той подкопава усилията за решаване на проблема с глада и насърчаване на справедливи приходи и цени.“

В становището на ЕИСК се подчертава, че глобалната физическа търговия със зърно е силно концентрирана. Четири дружества контролират приблизително 70—90 % от световната търговия със зърно. „Въпреки че нарастващите цени на храните застрашават продоволствената сигурност в световен мащаб, големите търговски дружества извличат ползи. Това е недопустимо!", заяви той.

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и институциите на ЕС да предприемат необходимите стъпки за ограничаване на прекомерните спекулации със стоки, като същевременно признава, че пазарите на стокови деривати предоставят ключови услуги на производителите и потребителите на хранителни стоки, като например управление на риска и определяне на цените. ЕИСК препоръчва:

• регулиране на фючърсния пазар при дериватите за храни, каквото имаше до края на миналия век;
• регулиране на индексите на стоките и храните, по-специално чрез регулиране и забрана на стоковите индексни фондове и репродуцирането посредством суапове и борсово търгувани продукти;
• предприемане на мерки срещу финансиализацията на сектора на храните, напр. чрез въвеждане на данъчно облагане на извънредните печалби и на данък върху спекулациите, както и разбиване на олигополите на всички равнища на международната верига за търговия с храни;
• повишаване на прозрачността на пазара чрез подобряване на докладването на екологични, социални и управленски (ЕСУ) параметри и оповестяването на нефинансова информация от страна на участниците в спекулациите. (ks)