ЕИСК инфо: Ярослав Пиетрас, как оценявате енергийния пазар на ЕС в момента и какви са перспективите за бъдещето?
Ярослав Пиетрас: Договореният от министрите на енергетиката от ЕС таван на цените на газа е доста над настоящите равнища. Отварянето на енергийните пазари през първите дни на 2023 г. не беше нито изненадващо, нито драматично. Цените на газа и нефта продължават да падат, но с по-бавни темпове. Настоящото равнище на цените е сравнимо с наблюдаваното непосредствено преди руската агресия срещу Украйна. Потреблението на газ в ЕС е намаляло с над 20 %, без критично въздействие върху нуждите за поддържане на производството или отопление. Разбира се, потребителите във всяка държава членка имаха високи разходи за енергия, но не бяха изложени на твърде ниски температури. Доставките на газ за домакинствата не бяха прекъснати. В началото на тази нова година европейските газохранилища са пълни над 80 %, което е много добър резултат в сравнение със средната стойност при предходните пет зими.
Европейските държави вече не разчитат на Русия за доставките си на газ, които сега идват предимно от други източници. Това включва внос на втечнен природен газ, който през 2022 г. нарасна с 58 % спрямо 2021 г. Както отбелязва Financial Times (7 януари 2023 г.), „миналата година в ЕС бяха внесени 137 милиарда кубични метра природен газ — количество, което е близко до приблизително 140-те милиарда кубични метра газопроводен газ, получен от Русия през 2021 г.“. Това означава, че Европа значително е намалила зависимостта си от руските енергийни доставки.
Това са все добри новини, но нека не се успокояваме: енергийната криза все още не е приключила. Горепосочените тенденции нямаше да бъдат възможни при неблагоприятни метеорологични условия в Европа и много ниски температури, налагащи по-широко използване на отопление. Освен това някои енергоемки промишлени процеси все още не са напълно възстановени. Стриктната политика на Китай срещу COVID-19 ограничи растежа и търсенето на енергия, намалявайки търсенето на енергия в световен мащаб. Тези обстоятелства са извън контрола на Европа и може да се променят. Това означава, че енергийните пазари в ЕС все още са под заплаха и че в зависимост от развитието на ситуацията може да настъпят трудни времена.
Не всички държави членки са еднакво засегнати от изключително високите цени на газа. И все пак, тъй като вътрешният пазар на ЕС вече до голяма степен е взаимносвързан, ценовите шокове засегнаха всички видове енергия и всеки един от нас. Още преди нахлуването в Украйна Русия влияеше на цените на газа в Европа. Тогава опитите за намаляване на зависимостта от руските доставки срещаха ожесточена съпротива. Сътресенията започнаха след умишлените прекъсвания на газовите потоци от Русия. В средата на лятото на 2022 г. цената на газа достигна най-високата си стойност от над 350 евро за мегаватчас на спот пазара. Тази висока цена незабавно се отрази на цената на други енергийни източници, особено на електроенергията, засягайки милиони потребители.
Тогава държавите членки положиха огромни усилия да запълнят газохранилищата си до изискваното от ЕС равнище. Това беше и моментът, в който цените на газа бяха до седем пъти по-високи, отколкото преди войната. Разходи от такъв калибър са непосилни в дългосрочен план; затова министрите на енергетиката от ЕС обсъдиха мерки за ограничаване на неконтролираното покачване на цените на енергията над поносимите равнища. Европа и нейните държави членки разумно решиха да действат заедно и взеха редица мерки за стабилизиране на енергийните пазари, в това число, наред с много други, определяне на таван на цените, обединяване на покупките, налагане на задължения за поддържане на запаси и солидарност при доставките.
Тъй като перспективите за оставащата част от отоплителния сезон не изглеждат твърде драматични, сега ЕС трябва да започне да мисли за следващата зима и способността си да посрещне евентуални трудности в бъдеще. Вносът на газ изисква физическа инфраструктура, която не може да се смени от днес за утре. Европа има изградени газопроводни връзки само с някои износители, а смяната на източниците на доставки изисква изграждането на нови терминали. Това отнема време, но трябва да се направи бързо, като се разчита на плаващи терминали като този в германския пристанищен град Вилхелмсхафен.
Казано накратко, перспективите за остра газова криза намаляха значително. Търсят се алтернативни доставки на газ от широк кръг източници, с ускорени темпове се инсталират съоръжения за нови възобновяеми енергийни източници и се прилагат стриктни мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване. Всичко това намалява нестабилността на енергийните доставки, понижавайки по този начин и цената на газа. Това дава възможност за диверсификация на енергийните източници и предотвратява смущения в резултат на внезапно спиране на доставките от един източник.
Енергийните пазари обаче продължават да бъдат много уязвими на евентуални сътресения в доставките. В такъв случай цената на газа може да нарасне значително, за да се съобрази търсенето с ограниченото предлагане. Затова министрите на енергетиката съвсем правилно обсъдиха и договориха таван на цените на газа, макар и на относително високото равнище от 180 евро за мегаватчас и базирайки се на най-нестабилния спот пазар на газ TTF. Тази мярка е като предпазен клапан, който е необходим в извънредни ситуации, но е най-добре да не се ползва.
Свиване