Единство на правата на хората с увреждания

Каним Ви отново да преживеете някои от ключовите моменти на виртуална пресконференция, организирана от Пресотдела на 2 декември 2020 г. по повод Международния ден на хората с увреждания за 2020 г.

Какви поуки от кризата с пандемията, продължила почти една година, могат да бъдат извлечени по отношение на хората с увреждания?

Това е само един от многото въпроси. Приканваме Ви да прочетете мненията на нашите гости.

Кратко представяне

Шинейд Бърк – ирландски активист в сферата на правата на хората с увреждания и директор на Tilting the Lens: „Аз съм жена с увреждания, аз съм възпитателка, писателка и защитничка на правата на хората с увреждания“

Йоанис Вардакастанис — член на ЕИСК, борещ се за правата на хората с увреждания, председател на Европейския форум на хората с увреждания: „Посветих живота си на кампании за повишаване на осведомеността, на застъпничество, на борба за правата на хората с увреждания, от селото, в което съм роден до тези от целия свят“.

Кшищоф Патер — член на ЕИСК и автор на доклада относно правото на хората с увреждания да гласуват на изборите за ЕП: „В продължение на 20 години се опитвам да помагам, да намирам решения, да създам по-добра правна среда за хората с увреждания“.

Пиетро Виторио Барбиери — председател на тематичната група на ЕИСК „Права на хората с увреждания“: „Това не е обичаен ден; преминаваме през период, който ни отвежда от приобщаване към изключване. Основният проблем е изолацията на хората по време на пандемията“.

Струва си да знаем...

Оптимисти ли сте по отношение на усилията Ви да насърчавате децата да приемат различията и да оценяват собствената си индивидуалност? Как реагират те?

Шинейд Бърк: „Храня осезаема надежда, че бъдещето ще бъде по-добро. Често казваме, че децата не виждат разликата, но аз не мисля, че това е вярно. Децата виждат разликата; осъзнават самоличността си. Разликата между децата и възрастните е, че децата реагират с любопитство. Бих искала да помоля възрастните обръщат внимание на начина, по който децата реагират. Приемането и любопитството са толкова важни! Мисля, че възрастните трябва да черпят вдъхновение и да вземат пример от децата за начина, по който реагират на уврежданията“.

Какво можем да направим, за да може хората с увреждания в Северна Ирландия да не бъдат отделяни от Република Ирландия по отношение на правата на човека и условията на труд, особено за работници с увреждания, работещи дистанционно?

Йоанис Вардакастанис: „Сътрудничеството с организации за хора с увреждания ще продължи и въпросите, свързани с хората с увреждания, ще бъдат на челно място в дневния ред. Посланието е ясно. Единството и правата на хората с увреждания трябва да бъдат зачитани от всички правителства. Те не могат да бъдат изолирани чрез Брексит или други политически решения“.

Пиетро Виторио Барбиери: „Политическият дневен ред ще бъде определен от споразумението за Брексит, предвидено за края на 2020 г.“

Шинейд Бърк: „С приближаването към Брексит не трябва да продължаваме да се съсредоточаваме върху печалбата и търговията, а би трябвало да насочим вниманието към хората. Важно е да се създадат насочени към хората политики, особено в условията на пандемия. Надявам се, че ще продължим да бъдем съюзници и ще подкрепяме маргинализираните хора, които често са с увреждания“.

Кшищоф Патер: „Европейският форум на хората с увреждания е изключителна платформа. Когато изготвяхме доклада и преди изборите за Европейския парламент никой не очакваше Обединеното кралство да напусне ЕС, но то разполага с редица законодателни решения, които би трябвало да бъдат взети предвид от много организации от ЕС.“

Какво според Вас е било най-голямото въздействие на пандемията върху хората с увреждания и кои аспекти от ежедневието им са най-засегнати?

Кшищоф Патер: Бих искал да подчертая липсата на контакт с други хора, което засяга не само психичното здраве на хората, но и ежедневието им (по отношение на помощ, пазаруване, рехабилитация). В плановете за действие, наложени от правителствата по време на пандемията, са забравени хората, които живеят в институции за дългосрочни грижи“.

Пиетро Виторио Барбиери: „Най-засегнати са хората, живеещи в домове за полагане на грижи, а най-очевидната последица е чувството за изолация. Възрастните хора бяха изоставени“.

Шинейд Бърк: „По време на пандемията беше оценявана способността на пациентите да преживеят лечението. По-възрастните пациенти или с тези с увреждания имаха по-малка вероятност да получат лечение. Дали някои животи струват повече от други? Мисля, че сега, когато проектираме места за социално дистанциране, имаме възможността да създадем нови основи и да помислим какъв свят бихме желали, като поставим хората с увреждания в центъра на това развитие“.

Йоанис Вардакастанис: „Ако перифразирам популярния лозунг в САЩ, животът на хората с увреждания също има значение. По време на пандемията станахме свидетели на изключване, бедност по отношение на здравето, дискриминация и неравенства в здравната система. Принципът „Нищо за нас без нас“ трябва да бъде движеща сила за истинска промяна на политиките и системите, за да се придаде значение на живота на хората с увреждания.“(at)