Уводна статия

От началото на периода на мерките за изолация в домашни условия преживяваме трудни моменти. Времето е спряло, затворени сме у дома, далеч сме едни от други. Призоваваме нашите близки и колегите да се грижат за себе си, пожелаваме им да бъдат здрави. Животът ни е уязвим. Пандемията може да удари във всеки един момент. Това е глобално предизвикателство, което изисква глобална реакция.

ЕС и Денят на Европа: 70 години по-късно

С другите институции на ЕС изпратихме послание към гражданското общество, за да подчертаем, че сме заедно, за да кажем: „Заедно сме по-силни“, „Заедно сме Европа“. Празникът на Европа беше възможност за всеки от нас да се замисли за поуките, които могат да се извлекат от прекрасната реч на Робер Шуман, произнесена в Залата с часовника във френското Външно министерство в Париж, на 9 май 1950 г. Това беше реална първа стъпка към европейското изграждане, която положи основите на създаването, година по-късно, на Европейската общност за въглища и стомана, с шест държави членки. В основата на това решение стояха решимостта да се запази мирът, убеждението, че трябва да сме заедно, ентусиазмът за обединена Европа и виждането за общ проект.

Дори 70 години след този смел и далновиден акт не спираме да повтаряме, че единствено ако сме заедно можем да успеем и да се справим с трудни ситуации. В своята декларация Робер Шуман заяви, че е необходимо да се започне от реална солидарност. Бих искал да кажа, че обединението на Европа е един от най-красивите проекти на човечеството.

Трябва да припомним и други констатации на Робер Шуман, които изглеждат точни и много актуални: „Законът на солидарност между народите се налага на съвременното съзнание. Чувстваме се солидарни едни с други в опазването на мира, в защитата срещу агресията, в борбата с мизерията, в съответствие с Договорите, при запазването на справедливостта и човешкото достойнство“.

Днес кризата с COVID-19 представлява основен шок, почти сходен с кризата от 30-те години на 20-ти век и последвалия, произхождащ от нея конфликт. Тази криза засяга нашия живот, нашето поведение и социалния ни живот, навлиза в икономическата, социалната, политическата и културната сфера, нахлува в ежедневието на всеки един от нас. Тя засяга всички хора, работниците, мигрантите, хората без документи, семействата с ниски доходи, бездомниците, възрастните хора, лицата с увреждания или с хронични заболявания, младите хора, хората на изкуството и спортистите.

Гражданското общество срещу COVID-19

ЕИСК показа своето единство, като с ангажираност отговори със съвместно действие. В многобройните ни изявления сме подчертавали колко е важно да действаме заедно на европейско равнище. Ограничаването на свободното движение не би могло да ни попречи да работим активно, за да се чуе гласът на организираното гражданско общество. Никое правителство не може да помисли, че е в състояние само да се справи с такава криза. Ето защо призоваваме за ефективно действие на равнището на ЕС. Ние изразихме нашето желание: „Днес или сме Съюз или не сме нищо“.

Въздействието на тази криза е пряко свързано с гражданското общество. Броят на безработните се увеличава, поради което е необходимо да се укрепят механизмите за социална закрила, да се защитят основните достижения на правото на ЕС. Солидарността на европейско и континентално равнище трябва да се изразява в реално действие, излизащо извън рамките на думите и речите, което да стимулира и мобилизира. Тази солидарност трябва да бъде постигната и на регионално и местно равнище. Необходимо е да се засилят връзките на солидарност, от съществено значение е да се разработи последователно виждане за обществото след пандемията.

В ЕИСК работим като гражданско общество за справяне с кризата. От началото на мерките за изолация в домашни условия приехме седем общи позиции. На първата дистанционно проведена пленарна сесия, през май, гласувахме пет много важни становища, като становищата относно насоките за заетостта или относно демографското предизвикателство.

В края на тунела винаги има светлина, дори на най-дългия и най-трудно проходимия, и за да можем отсега да си представим живота след кризата с COVID, решихме да създадем специален подкомитет, съставен от 15 членове на ЕИСК и председателстван от председателя на Комитета Лука Жайе. Групите и секциите ще участват в работата му по даването на нов тласък и възстановяването след кризата, причинена от COVID. Това ще бъде още една добра възможност да се говори с един глас от името на организираното гражданско общество. Ще анализираме ситуацията в резултат на здравната криза, но ще оценим и всички последици от нея за гражданското общество, за икономиките, за социална Европа, за правата, както и за предизвикателствата по отношение на правилното функциониране на нашите демокрации.

326-те членове на ЕИСК работят по родните си места поради липсата на заседания в Брюксел. Работата не е спирала. Трябва да подкрепяме нашите собствени организации и в тези трудни времена да работим в техните рамки, да сме близо до хората, свързани с тях, да бъдем на разположение на ЕИСК. За да констатираме това е достатъчно да се погледнат нашите социални мрежи, нашият уебсайт или информационните бюлетини на групите.

Що се отнася до ролята на комуникацията, в този период се мобилизираме, за да предаваме информацията честно, надеждно, точно и непрекъснато и се борим с всички форми на дезинформация. И преди всичко и винаги, за да разкажем за нашата работа, свързана със законодателството, но също и за ангажиментите на нашите членове като гражданско общество. Мисля, че добавената стойност на ЕИСК се изразява в това.

От април насам каним нашите членове да разкажат за начина, по който изживяват този необичаен момент, в който времето е „спряло“. В майския брой на нашето „ЕИСК Инфо“ серията продължава и новата рубрика „Нарисувай ми...“ е все по-пълна. Благодаря Ви за Вашите разкази от първо лице, за Вашето виждане за живота, за Вашите разсъждения. Благодаря на всички да отговорят на нашата покана да оставят в нашето „ЕИСК Инфо“ следа от преживяното. Развълнувана съм от интензивността на разказите, от тяхната честност и сила. Истинският диалог никога не спира.

Да си поемем дъх

Какви поуки ще извлечем от този толкова неочакван и труден за приемане период? Трябва да се научим да живеем, да си припомним простите, нежни и изпълнени с топлина жестове. Нашата цел е да избегнем други видове врагове — егоизма, недоверието, затварянето в себе си, повторната национализация... Трябва да бъдем бдителни и обективни, за да се борим срещу безразличието, да създадем солидарност, да предложим решения, да не се отказваме, да останем мобилизирани и ангажирани.

Виртуалното и реалното

Бих искала да споделя с Вас размисли за използването на виртуалното. Използваме новите технологии. Затворени във виртуалното пространство общуваме далеч повече чрез WhatsApp, Skype, Skype for Business, Zoom, Weex, interactio, електронни писма и т.н. Констатирам, обаче, че този свят има своите граници. Преките връзки са от първостепенно значение, те са основата на нашия живот: да се видим, да се чуем, да се докоснем.

Може би сега вече разбираме цената, която трябва да платим, за това,че сме отслабили нашите системи за обществено здравеопазване. Виждаме щетите, причинени от мерките за бюджетни икономии. Виждаме професии, които придобиват различно измерение и излизат от сянката: земеделците, хлебарите, пощальоните, книжарите, аптекарите, фармацевтите, продавачите в кварталния магазин, всички тези „малки“ професии, които са от съществено значение за живота ни, както и много други, които ни помагат да преминем през този труден период.

Чух членовете на медицинския персонал да казват, че не са герои, а вършат дълга си. Съгласна съм с тях. Те не са герои, а работници, и бих искала да им кажа, че аплодисментите всяка вечер показват нашата подкрепа за техните искания, отправени през последните години. Те не поискаха по-добри заплати, а ни казваха преди всичко, че нашите здравни системи трябва да бъдат укрепени, че не трябва да бъдат затваряни отделения или съкращавани работни места.

В заключение бих желала да споделя една хубава фраза. Тя е цитат от „Чумата“ на Албер Камю. Ще повторя думите на доктор Рийо „И да кажем простичко какво научаваме сред бичовете – че у хората има повече неща, на които да се възхищаваме, отколкото да презираме“.

Исабел Каньо Агилар, заместник-председател, отговарящ за комуникацията